Чаровник по рождение

Заради това трябваше да намери брат си.

Всъщност той й беше полубрат и това беше тайна. Само малцина знаеха за роднинството им. Дори самата Райли нямаше да знае, че баща й има голям син, ако веднъж не бе подслушала разговора на майка й със старото й гадже. Майка й беше едната от сестрите Мофат. Другата беше леля Гейл, майката на Тринити. Двете гастролираха като дует от петнайсетгодишни, но от шест години не оглавяваха кънтри класациите. Новият им албум „Вечни дъги" не се продаваше добре и точно заради това през онази нощ бяха отишли на онзи параход, за да го представят на неколцина шефове на радиостанции, пристигнали в Нашвил на някаква конференция. Сега, след целия шум около удавянето на майка й, албумът се изкачи на върха на класациите. Райли мислеше, че майка й щеше да бъде много щастлива, ако можеше да го узнае, но не беше съвсем сигурна.

Когато умря, майка й беше на трийсет и осем, две години по-голяма от леля Гейл. И двете бяха кльощави, руси, с големи цици. Две седмици преди смъртта си майката на Райли беше отишла при козметика на леля Гейл и си бе направила инжекции на устните, от които бяха станали по-големи и по-пухкави. Райли смяташе, че майка й прилича на риба, но Марли я скастри, заповядвайки й да задържи глупавото си мнение за себе си. Ако таеше, че майка й ще падне от парахода, Райли за нищо на света нямаше да си отвори устата.

Ъгълът на албума с изрезките дращеше глезена й през раницата. Жалко, че сега не можеше да го извади и да погледа снимките. Това винаги й подобряваше настроението.

Момичето сграбчи арматурното табло.

– Гледай къде караш! Светофарът е червен!

– И какво от това? И без това няма никакви коли.

– Ако направиш катастрофа, ще ти вземат книжката.

– Няма да направя катастрофа. – Той включи радиото, но после веднага го изключи. – Обзалагам се, че баща ти е оправил не по-малко от хиляда момичета.

– Няма ли да млъкнеш! – На Райли й се искаше да затвори очи и да си представи, че е на друго място, но ако не наблюдаваше Сал, той сигурно щеше да се разбие някъде.

За милионен път се запита дали брат й знаеше за нея. Миналата година, когато за пръв път чу за съществуването му, това беше най-вълнуващото събитие в живота й. Започна да събира изрезки за него и си направи таен албум. Вътре лепеше разпечатки на статиите, които сваляше от интернет, и негови снимки от списания и вестници. На всички снимки той винаги изглеждаше щастлив, сякаш никога не мислеше лоши неща за хората и харесваше всички, дори ако не бяха красиви, кльощави или единайсетгодишни.

Миналата зима му изпрати писмо в централата на „Чикаго Старс". Не получи отговор, но Райли знаеше, че хората като баща й и брат й получават толкова много писма, че никога не ги четат лично. Когато „Старс" пристигнаха в Нашвил, за да играят срещу „Тайтънс", тя измисли план как да се види с него. Смяташе да се измъкне тайно от къщи и да хване такси, което да я закара до стадиона. Там щеше да разбере от коя врата излизат играчите и да го чака. Представяше си как ще го извика, как той ще я погледне, а тя ще каже: „Здравей. Аз съм Райли. И съм твоя сестра". Лицето му ще се озари от щастлива усмивка и след като я опознае, той ще я покани да живее с него или да му гостува по време на ваканциите, така че нямаше да й се налага, както сега, да живее с леля Гейл и Тринити. Но вместо да отиде на мача с титаните, я хвана силна настинка и се наложи да прекара цялата седмица в леглото. Оттогава Райли много пъти се бе обаждала в централата на „Старс", но колкото и да се молеше на телефонистките, не й дадоха номера на брат й.

Излязоха от Нашвил и Сал включи радиото толкова силно, че седалката на Райли се разтресе. Тя харесваше силна музика, но не и тази вечер, когато нервите й бяха толкова опънати. Узна за фермата на брат си в деня след погребението, когато чу баща си да говори с някого по телефона. Когато потърси на картата града, споменат от баща й, тя откри, че се намира в източната част на

Тенеси. Толкова се развълнува, че главата й се замая. Баща й не бе казал къде точно се намира фермата, а само че е близо до Гарисън. По разбираеми причини не можеше да го попита, затова се наложи да прибегне до детективските си умения.

Момичето знаеше, че хората купуват къщите и фермите от агенти по недвижими имоти, защото старото гадже на майка й беше точно такъв. Затова потърси в интернет списък на фирмите за недвижими имоти в Гарисън, след което започна да звъни на всяка една поред, като обясняваше, че е на четиринайсет и пише есе за хората, принудени да продадат фермите си.

Повечето от агентите бяха много любезни и й разказаха всякакви истории за някои от фермите, но след като те все още се продаваха, Райли заключи, че нямат нищо общо с брат й. Преди два дни попадна на секретарка, която я осведоми за фермата на Калауей, която купил известен спортист, но нямала право да разкрива името му. Жената й каза къде се намира фермата, но когато Райли попита дали прочутият спортист в момента е там, тя явно заподозря нещо и побърза да сложи край на разговора. Момичето реши, че брат й в момента е във фермата. Или поне се надяваше. Защото, ако не беше там, не знаеше какво да прави.

Сега Сал караше по-добре, може би защото магистралата беше съвсем права. Той завря пръсти в раницата й и изкрещя, за да надвика музиката:

– Имаш ли нещо за ядене?