Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Надар се изчервява още повече.
— Въпреки това новината е много тревожна. Дори ако не някой друг, а генерал Малагеш е научила прекалено много за ситуацията тук. Обезпокоена съм, че щом тя знае, възможно е и някой друг също да знае. Това е сериозен пробив в сигурността.
— Права си да се тревожиш — признава Бисвал. — Но пробивът не е при нас, което с удоволствие ще подчертая пред онези в Галадеш. Може би трябва да благодарим на генерал Малагеш, че поначало научихме за това изтичане на сведения.
— Аз съм тук само заради административната екскурзия — вмята Малагеш. — Не искам да ви се набърквам в работата.
— Не си ти проблемът — натъртва Бисвал. — Тъкмо този проект ни се набърка в работата. Но е благоразумно да внимаваме с тези сведения, а за да си предпазлива, най-добре е да знаеш точно какво става тук. Капитан Надар, моля те да запознаеш подробно генерал Малагеш с тази поверителна информация и да ѝ дадеш пълен достъп до операция „Волтова дъга“.
Надар се мръщи, сякаш са поискали от нея да преглътне цяла лъжица особено гнусно лекарство.
— Не искам да губим повече време в обсъждане на това нелепо отклоняване на сили и средства — тихо казва Бисвал и вдига ръка във възпиращ жест. — Моля те, Надар. Покажи ѝ най-новата чудатост, за която нашата страна реши да пръска пари, вместо да ги даде за още стени, още войници и още снаряжение.
— Генерале, при цялото ми уважение, това е грубо нарушение на правила…
Надар млъква, защото над укрепленията се разнася приглушен пукот. Малагеш се оглежда стреснато.
— Това стрелба ли беше?
Не личи Бисвал и Надар да са изненадани. Генералът си поглежда часовника.
— А-а… Не се усетих кога мина толкова време.
— Какво беше това? Прозвуча като залп.
— Залп си е, но по-особен. — Бисвал отива при един прозорец и насочва далекоглед на изток, към един двор, заобиколен от няколко редици бодлива тел. — Поредното всекидневно занимание във Форт Тинадеши…
Подава далекогледа на Малагеш. Тя веднага открива мястото и макар че там се стеле дим от изгорял барут, гледката е съвсем ясна.
Деветима сейпурски войници с дългоцевни огнестрели стоят в единия край на двора, в другия има висок пръстен вал, в чието подножие личат тъмни петна. Нещо се е свлякло неподвижно там, двама войници притичват и го извличат настрани, след тях по земята остава червена ивица.
— Нападнаха внезапно пропускателен пункт — казва Бисвал зад нея. — Застреляха двама от часовите. Заловихме ги по чиста случайност — изненада ги завръщащ се патрул.
Двамата войници довличат мръсен, присвит уплашено континентал, почти цялото му лице е отекло от побой. Стягат превръзка на очите му и го изправят пред земния вал. Панталонът на слабините му потъмнява от урина.
— Екзекутирате ли ги? — пита Малагеш.
— Да — потвърждава Бисвал. — Тюрин, тук не е както в Баликов. Няма други закони освен племенните обичаи. Единствените съдилища са военните. А затворът в крепостта е тесен и стар. Не можем да държим хора там безкрайно дълго.
Тя гледа как командирът на стрелковото отделение извиква заповеди. Деветимата войници се прицелват с огнестрелите.
— Във Воортяштан — казва Бисвал — се оправяме както можем.
Дим се кълби над двора. Континенталът се строполява. След миг-два гърмежите стигат до кулата.
Тя отпуска ръката с далекогледа и го връща вяло на Бисвал.
— Може би сега ще разбереш — продължава Бисвал, — че имам много по-важни грижи от някакви секретни научни експерименти. Капитан Надар… покажи на генерал Малагеш лабораториите. Може би преди да се пенсионира тя би могла и да осведоми съвета какво нелепо бреме са те за нас. Щом привършите с това, върни се тук да докладваш за положението по източния периметър. Имаме си предостатъчно сериозни задължения.
Надар още опитва да се овладее в подножието на стълбата, когато Малагеш слиза при нея. Надар се прокашля.
— Моля да ни извините за тази случка, госпожо генерал. Вероятно сте се почувствали неловко.
— И още как — навъсено отвръща Малагеш.
Разбира се, тя също е ръководила екзекуции в Баликов, но са били много по-церемониални, присъствали са наблюдатели от цивилните власти. А видяното току-що е като всекидневното изхвърляне на боклука.
— Всъщност аз съм на същото мнение като него — казва Надар и тръгва по коридора пред нея. — Операция „Волтова дъга“ е тежък товар за нас в момент, когато най-малко можем да си го позволим.
— Но?…
— Но Бисвал поначало не иска да… обръща внимание на нищо, което не е непосредствена заплаха.
— Ако предшественикът ти е загинал в сражение, според мен е напълно разбираемо тайните миньорски дейности да не са много напред в списъка с важни задачи.