Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Има ли проблеми със сигурността на „Волтова дъга“?
— Поне няма сериозни.
— Сериозни ли?…
— Е, всъщност преди няколко месеца имаше едно странно произшествие, което вече изглежда достатъчно безобидно. Няколко души от групата по добива забелязаха следи от огън в страничен тунел. Не приличаше на опит за саботаж, защото няма почти нищо за палене под земята, но… Нещо като останки от лагерен огън. Съвсем малък.
— Това е доста необичайно.
Малагеш решава да порови в случая.
— Да, аз също отидох да огледам. Изглеждаше, че незнайният извършител просто е горил… ами, растения. Листа. И малко парцали. Все едно се е пъхнал долу да се скрие от дъжда и да се сгрее.
— Колко време мина оттогава?
— О, няколко месеца. Четири или пет. Проверихме оградите, контролно-пропускателните пунктове, тунелите, но не намерихме никакви нарушения или повреди. Странна случка, която обаче не се повтори. Нищо особено в сравнение с другите проблеми, които са ни затрупали.
— Капитан Надар, ако зависи от вас, как бихте постъпили с този проект?
Надар примигва. Тъмните ѝ очи се вторачват в пода.
— Генерал Малагеш, мога ли да изразя мнението си откровено?
— Да.
— Аз бих прекратила това. Сега не е времето да си играем на наука.
— И какво бихте направили вместо това?
Надар отговаря незабавно:
— Ще въоръжа и ще обуча племената покрай реката, ще съгласувам кампанията с тях, за да изтласкаме напълно планинците от Тарсил.
— Значи край на преговорите?
Надар се подсмива презрително.
— Те са само представление. Планинските племена се възползват от тях, за да протакат, докато подготвят следващия си ход в играта. Разбира се, отричат да са замесени в каквито и да е стълкновения. „Не го направихме ние, а хора, които случайно са наши яростни привърженици, но как да ги обуздаем?“ Много удобно обяснение.
— Разбирам. — Малагеш се прокашля. — Още нещо, капитан Надар…
— Слушам ви.
— Вие вече споменахте, че сте провеждали изпитания, за да потвърдите, че в това вещество няма нищо Божествено… но когато решиха да ме изпратят тук, аз видях документи за идването и на представителка на Министерството на външните работи, която е трябвало да проведе допълнителни изследвания.
Лицето на Надар помръква.
— Но — продължава Малагеш — прочетох и съобщение, че тя е изчезнала безследно. Така ли е?
Надар умува дълго, устните ѝ се кривят.
— Това май също е най-лесно да бъде обяснено нагледно — казва накрая.
Надар завежда Малагеш в тесен коридор със спални помещения и обяснява:
— Това крило е за старши офицери, както и за някои техници и гости. — Спира пред една врата и оглежда многото ключове на халка, които е взела от един работник по поддръжката. — По моя заповед тук още не е почистено. Предчувствах, че някой ще дойде да я търси. — Надар отключва вратата. — Струва ми се обаче, че вие ще предпочетете да огледате набързо и да продължите с формалностите, докато заслужите пенсията си… с което не искам да ви засегна, разбира се.
Тя отваря вратата и Малагеш стиска устни, когато вижда стаята.
— В името на морето…
Сумитра Чоудри явно се е постарала да преобрази стаята, преди да изчезне: изнесени са всички мебели, вътре има само дюшек, а по стените — широка четири стъпки черна ивица със странно неравни очертания. Малагеш обръща внимание на факта, че на височина ивицата е от кръста ѝ до над раменете… а видяна отблизо не е плътна, защото е написана. Безброй драскулки една върху друга, докато не се е образувал плътен хаос от хиляди думи по стените. Над и под ивицата, дори по тавана и по пода, има рисунки и скици — всъщност над три четвърти от повърхностите в стаята са покрити с черно мастило.
— Тя ли е направила всичко това? — пита Малагеш.
Надар кима. Част от написаното май се е нуждаело от цензура, защото върху думите са плискани цели шишенца мастило, което се е стичало по стените в изтъняващи линии, и Малагеш неволно си спомня за ледени висулки под стряха. По средата на намацания с черно под е голият сив дюшек.
— Значи е полудяла — отбелязва Малагеш.
— И аз стигнах до този извод — съгласява се Надар.
Малагеш пристъпва навътре. Мастилото се е събирало толкова плътно тук-там, че след изсъхването се е напукало като измъчена от суша земя. Изглежда, това е ставало още докато Чоудри е била тук, защото Малагеш открива множество мънички лица и фигурки, издълбани във втвърденото мастило.