Моят замък

— Как си се сдобил с това? — възкликнах.

Обясни ми, че го е купил на кредит. Пък и можел да си го позволи, след като е започнал работа, нали?

— Освен това знам колко обичате да си похапвате, докато се къпете, госпожице Касандра. Какво по-голямо удоволствие от топла вана, комбинирана с четене на книга и ядене на шоколад! Единственото, което би могло да ви липсва, е може би слушането на радио.

— Само не започвай да купуваш радиоапарати на кредит — засмях се аз.

После му благодарих за шоколада и му предложих да си отчупи едно парче. Стивън деликатно отказа и се оттегли към хамбара.

Тъкмо когато влизах в коритото, Елоиз изджафка иззад задната врата, известявайки, че иска да я пусна вътре. Тя, разбира се, копнееше да се примъкне до огъня, което е малко досадно, тъй като присъствието й не е едно от удоволствията, съпровождащи взимането на топла вана — лапите й са въоръжени с остри нокти, винаги готови да се забият в нечия кожа. Слава Богу, този път Елоиз беше в сънливо състояние, така че успяхме да постигнем приятелско споразумение. Зад паравана бе невероятно приятно и удобно, а отблясъците на огъня придаваха на зелените чаршафи очарователен оранжев оттенък. Проявих достатъчно здрав разум да седна върху най-голямата чиния, която можеше да се намери в кухнята ни, за да избегна прекия допир с утаилата се на дъното на коритото боя. Трябва да призная обаче, че ръбовете на чинията нарушаваха усещането ми за пълен комфорт.

Предполагам, че хората първо се изкъпват, а после остават за известно време във ваната, за да се насладят на топлата вода. Аз лично предпочитам обратния вариант — първо се наслаждавам, после се измивам хубаво. Установила съм, че първите няколко минути от потапянето във ваната са най-хубавите и не бива да бъдат изпускани за нищо на света — точно тогава мозъкът ми ражда невероятни идеи и животът изведнъж започва да ми изглежда много по-хубав, отколкото е в действителност. Татко казва, че горещата вода може да е също толкова стимулираща, колкото и силно алкохолно питие, и макар че не съм подушвала алкохол от дълго време — като изключим миниатюрната бутилка портвайн, която викарият ми подари за моите ритуали на могилата по време на нощта на лятното слънцестоене, — никак не ми е трудно да повярвам на думите на баща ми. Така че първо се отпускам във водата и оставам така известно време, после се изтривам и сапунисвам и накрая отварям някоя книга. Чета, докато водата започне да изстива. Последната фаза от къпането настъпва, когато ми стане хладно в коритото. Тогава усещам, че хубавото, което ми е предстояло, е вече минало и няма какво повече да очаквам. Това е фазата на пълната загуба на всички илюзии. Предполагам, че и алкохолът действа почти по същия начин.