Моят замък

— Значи Стивън работи във фор Стоунс.

Кимнах, без да продумам. Татко се взря изпитателно в мен и после попита дали харесвам Стивън. Отвърнах, че ми е симпатичен, естествено, макар стихотворенията му да са истински провал.

— Не трябва да се преструваш, че не си наясно с плагиатството му — посъветва ме татко. — Знаеш как да го направиш: окуражи го да пише колкото е възможно повече собствени творби, независимо колко слаби може да са тези опити. И бъди много директна, дете мое, че даже и рязка, ако се наложи.

— Но на мен ми се струва, че това няма да му хареса — възразих. — Според мен Стивън ще приеме резкостта ми за пренебрежение, а знаеш колко е привързан към мен.

— Точно заради това малко острота и категоричност няма да навредят — настоя татко. — Освен ако… Той, разбира се, е невероятен младеж, бих казал, че е богоподобен. Много съм доволен, че обектът на неговата привързаност си ти, а не Роуз.

Трябва да съм изглеждала страшно объркана, защото той се усмихна и добави:

— О, не затормозявай малката си главичка. Ти си толкова благоразумна, че най-вероятно инстинктът ти ще подскаже правилния подход. Няма смисъл да казвам на Топаз да те съветва по този въпрос — предварително знам, че според нея това, което става, ще е прекрасно и напълно естествено, и ще бъде права. Един Господ знае какво ще излезе от вас, момичета.

Изведнъж схванах за какво ми говори.

— Разбирам — кимнах. — И ще бъда по-рязка със Стивън… в границите на разумното, разбира се.

Чудя се дали изобщо е възможно да го направя. И освен това не съм сигурна дали наистина е необходимо — привързаността на Стивън към мен не може да е нещо друго, нещо по-зряло и по-сериозно, нали? Но сега, след като баща ми повдигна въпроса, не мога да не се сетя колко странно звучеше гласът му, когато ме беше попитал дали не съм гладна. Мисълта е притеснителна, ала същевременно — вълнуваща… Трябва да я избия от съзнанието си — подобни работи изобщо не са ми по вкуса. Те обаче се харесват на сестра ми и знам точно какво имаше предвид баща ми, когато беше казал, че се радва, задето Стивън не е насочил предпочитанията си към нея.

Топаз влезе в кухнята, за да сложи ютиите да се загряват, затова татко смени темата и ме попита дали и аз съм боядисала всичките си дрехи в зелено. Отвърнах, че нямам кой знае какво за боядисване.

— А имаш ли нормална рокля, подобаваща на възрастта ти изобщо? — вдигна вежди той.

— Нито една — рекох. — И честно казано, не виждам никакъв шанс някога да се сдобия с дрехи, каквито носят останалите девойки. Но ученическата ми престилка е в много добро състояние. Ще изкара още дълго време, освен това ми е страшно удобна.

— Мога да преправя за нея някоя от моите рокли — подхвърли Топаз на излизане от кухнята.

Усетих колко се разстрои баща ми от факта, че нямам подходящи дрехи, и в стремежа си да сменя темата зададох възможно най-нетактичния въпрос, който би могъл да ми хрумне: