Моят замък
- Автор: Смит Доди
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 954–330–022–4
- Переводчик: Мариета Цанова
- Жанр: Классическая проза 20 века
Электронная книга - «Моят замък». Краткое содержание книги:
Въпреки че в Моят замък повествованието се води от 17-годишно момиче, литературните критици отнасят книгата към групата на сериозните литературни постижения. Доди Смит е обявена за авторката, написала най-сполучливото и оригинално встъпително изречение на роман за всички времена и за създателка на книги бестселъри още в момента на публикуването им.
Една от най-харизматичните разказвачки, които някога съм срещала.
Дж. К. Роулинг
Така свежа, сякаш е написана едва тази сутрин и така класическа, сякаш е излязла изпод перото на Джейн Остин. Щастлив съм, че имах възможност да я прочета.
Доналд Уестлейк
Приятен, невероятно четивен роман за първата любов и нейните превратности. Какво удоволствие!
Ерика Джонг
Забавна и събуждаща мечти... някакво странно чувство за непреходност блика от нейните страници. 101 поздравления! Оценка шест плюс!
Ентъртейнмънт Уийкли
Моят замък е също толкова блестящо хитроумна и интригуваща, каквато е била и когато е публикувана за първи път преди петдесет години.
Инграм
Цяло събитие, заслужаващо бурни аплодисменти е, когато блестящ роман, изпълнен с остроумие и духовитост, ирония и искрени чувства, се върне към живот след като е отсъствал от лавиците толкова много години. Така че - да отворим шампанското и да посрещнем с наздравица Моят замък.
Лос Анджелис Таймс
Отпуснах се във водата и блажено притворих очи. Този път мислите ми бяха посветени на нашето семейство. Мога да мисля за близките си и едновременно с това да се наслаждавам на банята си единствено благодарение на топлата вода. Защото ние със сигурност сме достойна за съжаление пасмина: с татко, който деградира в къщичката на вратаря; с Роуз, трупаща озлобление към живота; с Томас — ами за него не може да се отрече, че е изпълнено с оптимизъм момче, но е вечно недохранен — това се вижда с просто око. Топаз със сигурност е най-щастлива от всички ни — тя все още продължава да смята, че е ужасно романтично да е омъжена за баща ми и да живее в порутен замък, а рисуването, свиренето на лютня и първичната й връзка с природата са достатъчни за запазване на душевното й равновесие. Бях готова да се обзаложа, че беше гола под мушамата си и че намерението й бе да изтича до върха на могилата и да се разсъблече напълно. Не че мащехата ми е запалена по нудизма — просто е била модел на художници в продължение на години и затова няма никакви резерви по отношение на голотата. За нея разсъбличането е просто начин да влезе в по-тесен контакт с природните елементи. Веднъж се получи малко неудобно, понеже хората от близката ферма я видяха. След този случай Топаз обеща да се разхожда гола само когато навън е тъмно. Разбира се, зимата е доста неподходящ сезон за разсъбличане навън, но младата ни мащеха очевидно е с притъпена чувствителност по отношение на студа. Освен това ми се струва, че пролетният повей, който се усещаше във въздуха, бе допълнителен стимул за нея. Вярно, чувстваше се някакво затопляне, но все още бяхме далеч от истински топлото време. Мисълта за Топаз, застанала гола до кулата Белмот, ме накара да изпитам двойно наслаждение от топлата вана.
Изядох половината от шоколада. Имах намерение да дам другата половина на Роуз, но Елоиз така умолително ме гледаше и с такова нетърпение размахваше опашка, че нямаше как да не го дам на нея. Благодарността й бе толкова голяма, че за един момент ме обзе страх да не реши да скочи при мен във ваната. Успокоих я, предоставяйки й сапуна, за да го оближе, и така убих ентусиазма й.
Тъкмо бях започнала да се сапунисвам, когато откъм вратата се разнесе силно хлопане.
Още не мога да си обясня какво ме накара да извикам:
— Влез!
Предполагам, че съм действала автоматично. Лицето ми бе покрито с пяна и понеже се чувствах безпомощна, отворих рязко очи. Сапунът влезе в тях и страшно ме защипа. Стиснах клепачи и затърсих с опипване кърпата си. Чух как вратата се отваря. Елоиз бясно залая и се спусна като стрела нататък. Истинско чудо е, че не повлече чаршафите със себе си. В следващите няколко секунди чувах единствено лаенето на Ел, примесено с мъжки гласове, опитващи се да я успокоят. Не й извиках да кротува, понеже знаех, че не би ухапала, когото и да било. Освен това не исках да издавам, че съм зад зелените чаршафи — особено след като нямах дори хавлия, която да увия около себе си. Междувременно бях успяла да отворя очи, при което установих, че кърпата ми не бе наоколо. Дали не я бях забравила някъде из кухнята? За щастие Елоиз скоро замлъкна.
— Не ти ли се чу, че някой каза „влез“? — попита единият мъж.
Акцентът му не беше нашенски, а тембърът му бе приятен — точно като гласовете на добрите герои от американските филми.
— Има ли някой тук? — извика още веднъж гласът.
Другият мъж му каза да млъкне и добави:
— Искам първо да огледам наоколо. Мястото е невероятно!
Този глас ме озадачи — не звучеше нито типично по английски, нито по американски, а същевременно в него нямаше и следа от чуждестранен акцент. Беше най-необикновеният глас, който някога бях чувала — много тих и много интересен.
— Забеляза ли, че тази стена всъщност е част от стената на замъка? — зададе въпрос странният глас.
Тук настъпи наистина кошмарен момент за мен, защото ми хрумна, че в следващия миг непознатият със сигурност щеше да реши, че трябва да приближи до камината, за да я разгледа по-добре. Точно тогава брат ми се появи на стълбището. Мъжете обясниха, че случайно са свърнали по пътя, водещ към замъка, при което колата им заседнала в калта. Влезли в къщата, за да видят дали случайно някой не би могъл да им помогне.
— Или най-малкото да ви предупредим, че сме блокирали пътеката — рече гласът с американския акцент. — В случай, че няма кой да ни избута и се наложи да прекараме нощта навън.
Томас им отговори, че ще излезе навън да погледне. Чух го да измъква ботушите си от килера.