Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
— Направо се изкушавам да пратя Неста на лов по време на слънцестоенето.
— Приготвил ли си й подарък?
Не. Всъщност почти.
— Подарих й цял апартамент, зареден с алкохол. Не е ли достатъчно?
Аз прокара ръка през тъмната си коса.
— Дали… — Нетипично беше за него да се запъва. — Дали трябва да поднесем подаръци на сестрите?
— Не — отвърнах искрено. Аз май въздъхна облекчено. Не че изражението му се промени. — Според мен Неста не я интересуват подаръци, а Илейн като че ли не очаква нищо от нас. По-скоро бих оставил сестрите да си разменят подаръци помежду си.
Аз кимна отнесено.
Забарабаних с пръсти по картата, точно върху Двора на Пролетта.
— След ден-два ще съобщя лично на Люсиен за визитата му в имението на Грейсън.
Азриел вирна вежда.
— Ще ходиш в Двора на Пролетта?
Щеше ми се да отрека. Вместо това обаче му предадох думите на Ерис: че Тамлин може или да разшири границите си към човешките земи, или да пропусне някого през тях. Едва ли щях да мигна нощем, докато не проучех въпроса.
Като приключих, Аз изтупа невидима прашинка от кожените люспи на ръкавицата си. Единственият белег на раздразнението му.
— Мога да те придружа.
Поклатих глава.
— По-добре да отида сам.
— Заради Люсиен или Тамлин?
— И двамата.
Люсиен можех да понеса. Тамлин обаче… Може би исках никой да не присъства на разговора ни. Или каквото друго се случеше.
— Ще поканиш ли Фейра?
Един поглед в лешниковите очи на Азриел ми даде да разбера, че е наясно с причините да отида сам.
— След няколко часа — отвърнах. — Но едва ли ще й се идва. И едва ли ще се опитам да я убедя.
Мир. Мирът беше на една ръка разстояние. Но имаше неизплатени дългове, за които трябваше да се погрижа.
Аз кимна с разбиране. Той винаги ме разбираше най-добре — повече от останалите. С изключение на другарката ми. Дали заради дарбата му, или просто защото си приличахме повече, отколкото предполагаха околните — не можех да преценя.
Но Азриел имаше опит с разчистването на стари сметки. С коригирането на нередности.
Това май важеше за повечето от приближените ми.
— Да разбирам, че нямаш новини за Бриаксис.
Сведох поглед към мрамора под ботушите си, сякаш можех да видя чак до библиотеката под планината и опустелите подземни етажи.
Аз също заби очи в пода.
— Нито шепот, нито писък?
Засмях се. Брат ми имаше ловко, дяволито чувство за хумор. От месеци се канех да заловя Бриаксис — да взема Фейра и да я оставя сама да издири съществото, което можеше да се опише само като въплъщение на страха. Но както много други от плановете ми за Фейра, и този бе възпрепятстван от управлението на двора ми и смутовете в света извън него.
— Искаш ли аз да го заловя?
Спокоен, невъзмутим въпрос.
Махнах с ръка и халката ми проблесна на утринната светлина. Фейра още не ме беше потърсила, значи спеше. Но колкото и да се изкушавах да я събудя само за да чуя гласа й, не ми се искаше да ме закове за стената, защото съм нарушил съня й.
— Нека и Бриаксис се порадва на слънцестоенето — отвърнах накрая.
Аз се усмихна, което му се случваше рядко.
— Колко великодушно от твоя страна.
Кимнах драматично в имитация на кралско благородство, после се свлякох на стола си и вдигнах крака върху бюрото.
— Кога тръгваш към Роузхол?
— Сутринта след слънцестоенето — отговори Аз, обръщайки се към блещукащия Веларис. Потръпна едва забележимо. — Но трябва да купя някои неща, преди да замина.
Усмихнах му се иронично.
— Купи й нещо и от мен, става ли? И този път го пиши на моята сметка.
Знаех, че няма да ме послуша, но Аз все пак кимна.
Глава 8
Задаваше се буря.
Точно за слънцестоенето. Нямаше да ги връхлети в близките ден-два, но Касиан я подушваше. И други в лагера Ветробран я предусещаха, затова обичайната оживеност бе придобила забързан, интензивен ритъм. Проверяваха устойчивостта на колиби и шатри, приготвяха яхнии и печени меса, хората заминаваха или се прибираха по-рано, за да изпреварят бурята.
Касиан освободи момичетата заради нея. Нареди всички обучения и упражнения, включително на мъжете, да се отложат. Патрулите щяха да обикалят района в намален състав — само най-опитните воини и желаещите да премерят сили с бруталните ветрове и ниските температури. Враговете нападаха дори в буря.
А ако тази наистина се окажеше толкова свирепа, колкото Касиан предвиждаше, щеше да затрупа лагера със сняг поне за няколко дни.