Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Мъж изругава с дълбок непознат глас. После се умълчава.
Само един чифт стъпки продължават към нея. Тя не може да обърне глава, не може да понесе агонията. Може само да вдишва хрипливо през разтрепераното си гърло.
— Не я пипай.
Стъпките спират.
Предупреждение — но не защото някой иска да я предпази. Да я защити.
Познава този глас. От доста време го ненавижда.
Сега усеща и неговите стъпки. Усеща тътена им в шумата, в мъха, в корените. Сякаш земята трепери пред него.
— Никой да не я докосва — нарежда Ерис. — Докоснем ли я, превръща се в наша отговорност.
Студени, безчувствени думи.
— Но те… приковали са я с…
— Няма да я пипате.
Приковали.
Бяха я приковали с гвоздеи, докато крещеше насреща им, докато ги ругаеше, докато ги умоляваше. А накрая бяха извадили дългите страховити железни гвоздеи. И чука.
Три гвоздея.
Три удара с чука, заглушени от писъците й, от болката.
Тя се разтреперва и чувството й е също толкова омразно, колкото моленето. Тялото й вие в агония, гвоздеите са забити в корема й безпощадно.
Бледо красиво лице изниква пред нея, скривайки листата като скъпоценни камъни. Безизразно, невъзмутимо лице.
— Да разбирам, че не ти се живее тук, Мориган?
Тя предпочита да умре тук, кръвта й да изтече тук.
Да умре и да се завърне като зъл, жесток дух, който да ги разкъса на парчета.
Той явно го прочита в очите й. На устните му изплува лека усмивка.
— Така си и мислех.
Ерис се изправя, обръща се. Заравя пръсти в шумата и глинестата почва.
Иска й се да може да призовава хищнически нокти — като тези на Рис — за да раздере с тях омразното му бледо гърло. Но нямаше такава дарба. Нейната дарба… нейната дарба я беше довела дотук. Беше я оставила изпотрошена и кървяща.
Ерис прави крачка.
Някой се обажда иззад него:
— Не можем просто да я оставим да…
— Можем и ще я оставим — отвръща просто Ерис и продължава с уверена крачка. — Сама е избрала да се омърси, семейството й е решило да я изхвърли като боклук. Вече им съобщих решението си по този въпрос. — Дълга пауза, по-жестока от предишните. — Пък и нямам навика да чукам илирианска измет.
Тогава не удържа сълзите си, горещи и парещи.
Сама. Щяха да я оставят сама тук. Приятелите й не знаеха къде е. Дори тя не знаеше.
— Но… — обажда се отново несъгласният.
— Тръгвайте.
И роптанията секват.
А когато стъпките им заглъхват и изчезват, тишината се завръща.
Слънцето, вятърът, листата.
Кръвта, желязото и пръстта под ноктите й.
Болката.
Фейра я побутна леко, откъсвайки я от онази кървава поляна до границата на Двора на Есента.
Мор благодари с поглед на Великата си господарка, но Фейра просто върна вниманието си към разговора в залата. Не че изобщо го беше отделяла.
Фейра бе възприела ролята на господарка на този ужасен град много по-лесно, отколкото тя самата. Облечена в лъскава ониксовочерна рокля, сложила диадемата с полумесец на главата си, приятелката й наистина имаше осанка на велик владетел, на изконна част от това място, също като увиващите се змиевидни зверове, изсечени навсякъде из залата. Точно онова, в което Кеир навярно си бе представял, че ще се превърне самата Мор.
Образ, несъвместим с дръзката й яркочервена рокля и златните скъпоценности по китките и ушите й, блещукащи като слънчеви лъчи в сумрака.
— Ако сте искали да проведете срещата си на четири очи — говореше Рис с присъщото си смъртоносно спокойствие, — най-големият празник в годината май не е най-подходящият момент.
Вярно.
Камерхерът на Изсечения град махна с ръка.
— Но защо да се крием? След войната всички станахме толкова близки приятели.
Често си мечтаеше да го изкорми. Понякога си представяше как го прави с нож, друг път — с голи ръце.
— Как вървят нещата в двора на баща ти, Ерис? — попита леко отегчено Фейра.
Кехлибарените му очи й отвърнаха с явна ненавист.
Погледът му изпълни главата на Мор с грохот. Тя почти не чу равнодушния му отговор. Нито пък следващите думи на Рис.