Изворът [bg]

— Ще се постарая да ми хареса — ако искаш да направиш точно това нещо.

— Точно това искам да направя.

Една цепеница догаряше върху купчината въглени в камината. Беше като нашарена на квадратчета и блестеше без пламък, като редица осветени прозорци. Той се пресегна и хвърли нова цепеница върху въглените. Тя прекъсна през средата редицата прозорци и пръсна искри към тухлите, покрити със сажди.

Той заговори за работата си. Тя го слушаше като емигрант, който има възможност за малко да послуша родния си език.

Настъпи мълчание и тя попита:

— Как е той, Стив?

— Както обикновено. Нали знаеш, че не се променя.

Той ритна цепеницата. Няколко въгленчета се посипаха навън и той ги върна обратно. Каза й:

— Често си мисля, че той е единственият сред нас, постигнал безсмъртие. Под това нямам предвид слава, нито че няма да умре един ден. Но той живее в безсмъртие. Мисля, че самият той е въплъщение на това понятие. Знаеш, че хората копнеят да бъдат вечни. Но умират с всеки изминал ден. Като ги срещнеш, те са различни от предишния път. Всеки час убиват частица от себе си. Променят се, отричат се, противоречат си — и наричат това растеж. Накрая не остава нищо, всичко е обрат или измяна. Сякаш никога не е имало нещо значимо, а само поредица от прилагателни, които изникват и избледняват по някаква безлична маса. Как очакват да са вечни, след като не са постигали постоянство дори за миг? Но Хауърд… човек би си помислил, че ще е вечен.

Тя седеше загледана в огъня, създаващ измамното впечатление, че лицето й е оживено. След малко той попита:

— Харесват ли ти нещата, които си купих?

— Харесват ми. Хубаво е, че ги имаш.

— Не съм ти разказал какво ми се случи, откакто се видяхме за последен път. Не е за вярване. Гейл Уайнънд…

— Да, знам.

— Знаеш ли? Как точно Уайнънд… как ме е открил?

— Знам и това. Ще ти кажа като се върна.

— Има безпогрешна преценка. Удивителна за човек като него. Купи най-хубавите ми неща.

— Да, умее да разпознава хубавите неща.

И тогава тя попита направо, без никакви обяснения, но той разбра, че вече не говори за Уайнънд:

— Стив, той пита ли понякога за мен?

— Не.

— Казвал ли си му, че идвам тук?

— Не.

— Заради мен ли, Стив?

— Не. Заради него.

Сигурен беше, че й е казал всичко, което иска да узнае.

Тя стана и каза:

— Да пийнем чай. Покажи ми къде са приборите. Аз ще го приготвя.