Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Намериха го на пътеката. Еди го взе, погледна го мрачно и го сложи на врата си.
— Гледайте — възкликна Джейк.
Обърнаха се, накъдето сочеше. В рядката тревица край пътеката имаше следи. Не човешки, нито животински. Следи от три колела, които навяха на Еди мисли за детско велосипедче. Е, и какво от това?
— Хайде — подкани ги той и се запита колко пъти вече е изрекъл тази дума, откакто бяха забелязали отсъствието на Сузана.
Почуди се също колко още щяха да го следват, ако продължава да я повтаря. Не че имаше значение. Той щеше да продължи, докато си я върне или докато умре. Толкова беше просто. Най-много го плашеше бебето… мъничето. Ами ако се обърнеше срещу нея? Това му се струваше много вероятно.
— Еди.
Еди извърна очи към Стрелеца и направи характерния нетърпелив жест на Роланд, когато искаше да побързат.
Роланд посочи следите отстрани:
— Това е някакъв мотор.
— Ти чу ли бръмчене?
— Не.
— Тогава не можеш да си сигурен.
— Да, но съм. Някой я е закарал. Или нещо.
— Не можеш да си сигурен, по дяволите!
— Може Анди да и е оставил количка — предположи Джейк. — Ако са го инструктирали така.
— Кой може да го инструктира?
„Финли — помисли си момчето. — Финли О Тего. А може би Уолтър.“ Джейк обаче замълча. Не искаше допълнително да тревожи Еди.
— Я си го начукайте! — изръмжа Еди и отново се обърна напред. — Хайде, да вървим.
Въпреки това Еди чувстваше, че Роланд е прав. Той отново тръгна към пещерата — не с надежда, а с отчаяна решителност. При падналата канара намериха триколка с електрически мотор, който все още тихо бръмчеше. На Еди му напомняше за всъдеходчетата, които се продаваха в „Абърком-би и Фич“. Имаше скоростен лост и ръчни спирачки. Той се наведе и прочете малката табелка върху лявото лостче:
Зад седалката имаше малък багажник. Еди го отвори и без изненада откри кашонче „Ноз-а-ла“, любимата напитка на всички гъзари. Една от шестте кутии липсваше. Тя е била жадна, разбира се. От бързане се ожаднява. Особено ако си бременна.
— Това е дошло от другата страна на реката — измърмори Джейк. — От Когана. Сигурно е било скрито там. Вероятно има цял гараж за такива. Обзалагам се, че Анди го е докарал.
Еди трябваше да признае, че има логика. Коганът явно бе някакъв преден пост, вероятно построен много преди появата на сегашните зловещи обитатели на Тъндърклап. Това превозно средство беше идеално за неравния терен.
От пътеката добре се виждаше бойното поле. Източният път бе пълен с хора и много приличаше на шествие за Деня на благодарността. Цяла Кала ликуваше. „Изгубих жена си заради вас, негодници такива“ — помисли си Еди. Това бе глупава мисъл, изключително груба, но все пак му даваше някакво успокоение. Какво беше онова стихотворение от Стивън Крейн, което бяха чели в училище? „Харесвам го, защото с мъка изпълва моето сърце.“ Нещо подобно.
Роланд бе спрял при изоставеното возило и съчувствието — или дори жалостта — в очите му вбесяваше Еди.
— Хайде, момчета. Да я намерим.
Този път гласът, който ги посрещна от дълбините на пещерата, принадлежеше на жена, която Еди никога не беше виждал, макар че бе слушал за нея; веднага позна гласа.
— Тя си тръгна, нещастнико! — крещеше Рия от Кьос. — Отиде да ражда другаде! И когато се роди, малкото чудовище ще нагълта майка си откъм сливата, да! — Тя се изкикоти с типичния глас на стара вещица. — Това мъниче не ще да бозае мляко, не! То иска месооо.
— Млъквай! — изкрещя Еди в мрака. — Млъквай глупава… глупава призрачко. И като по чудо тя млъкна.
Еди се огледа. Видя проклетия шкаф на Тауър — първи издания зад стъклени вратички, — но не и розовата торба, нито кутията от призрачно дърво. Неоткритата врата още стоеше, но сега изглеждаше необичайно мрачна. Не просто неоткрита, но и незапомнена; една безполезна, забравена вещ.
— Не! — извика Еди. — Не може да бъде. Силата е още тук. Силата е още тук!
Обърна се към Роланд, но Стрелеца не го гледаше. За негова изненада Роланд преглеждаше книгите. Сякаш издирването на Сузана вече го отегчаваше и търсеше някакво четиво за запълване на времето. Еди го хвана за рамото и го извъртя към себе си.
— Какво е станало, Роланд? Знаеш ли?
— Това е очевидно — отвърна Стрелеца.
Калахан се беше приближил. Само Джейк, който за пръв път стъпваше в Пещерата на портала, стоеше на входа.
— Стигнала е с количката, докъдето е могла, продължила е пълзешком, което е доста изморително за бременна жена. Намерила е возилото, оставено от някого, вероятно от Анди.