Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Стрелци! — изкрещя той и ликуващата тълпа бързо утихна.
Ако се беше загледал по-внимателно, Роланд щеше да съзре страха в очите им. Това нямаше да го учуди; хората винаги се боят от онези, които носят големи патлаци. Сега, след края на битката, те бяха готови да им осигурят едно последно пиршество, може би една последна вечер на любовни ласки, а после да ги изпратят по пътя им и отново да се заемат с работите си.
„Е — помисли си Роланд, — скоро ще се махаме. Всъщност един от нас вече си тръгна. О, богове!“
— Стрелци, при мен! При мен!
Еди дотича пръв.
Огледа се и попита:
— Къде е Сузана?
Роланд посочи скалистите, насечени от сухи дерета склонове, после нагоре към тъмната дупка под самия връх на планината.
Еди Дийн пребледня.
— Това е Пещерата на портала. Нали?
Роланд кимна.
— Топката… Черната тринайсетица… Сузана не искаше да се приближава до нея, когато беше в църквата на Калахан.
— Не. Но сега Сузана няма думата.
— Мия? — попита Джейк.
— Да. — Роланд се загледа в далечната пещера. — Мия е отишла да роди детето си. Мъничето.
— Не! — възкликна Еди. Хвана Роланд за ризата; около тях хората стояха смълчани. — Роланд, кажи, че не е истина.
— Да тръгваме и да се надяваме, че не сме закъснели — нареди Стрелеца.
Чувстваше обаче, че с твърде късно.
ЕПИЛОГ
Порталът
Бяха бързи, но Мия беше по-бърза. Намериха количката на малко повече от километър след раздвояването на пътеката. Тя беше бутала колелата с всички сили, за да се придвижи по неравния терен. Накрая количката бе станала неизползваема. Истинско чудо беше, че е стигнала толкова далеч.
— Шибан комала — измърмори Еди.
Втренчи се в очуканата инвалидна количка. После вдигна глава, събра длани като фуния пред устата си и изкрещя:
— Сузана, не се оставяй! Съпротивлявай се! Идваме!
Избута количката встрани и продължи напред, без да се интересува дали останалите го следват.
— Тя не може да се добере до пещерата, нали? — попита Джейк. — Така де, та тя няма крака.
— Не си убеден в това, нали? — сряза го Роланд.
Джейк понечи да каже нещо, но се отказа.
— Какво ще прави там? — попита Калахан.
Роланд се обърна, изгледа го хладно и отвърна:
— Ще отиде някъде другаде. Сигурно вече сам се досещаш. Хайде.
— Луд ли си? Да не ти се е разхлопала дъската след битката?
— Ако я оставим на мира, може да свърши работата и да си тръгне — предположи Роланд, но сам се съмняваше в думите си.
— Да, ще си свърши работата. Първо, да роди детето. После да убие жена ми.
— Това ще е самоубийство.
— Да, но може да го стори. Трябва да я настигнем.
Роланд рядко се предаваше, но когато се наложеше, умееше да го прави с достойнство. Погледна Еди в очите и каза:
— Добре, но трябва да внимаваме. Тя ще се съпротивлява. Готова е да убие, за да се измъкне. Най-вече теб.
— Знам.
Еди погледна нагоре по пътеката, но след няколкостотин метра тя завиваше и се скриваше зад склона. После правеше нов завой и пак почваше да криволичи от тяхната страна точно под пещерата. По цялото и протежение не се виждаше никой, но какво от това? Тя можеше да е навсякъде. На Еди му хрумна, че може изобщо да не е тръгвала нагоре, че може да е оставила количката само за заблуда.
„Не ми се вярва — помисли си. — В тази планина има милион дупки, но ако е решила да се скрие в някоя от тях…“
Калахан и Джейк ги бяха настигнали и гледаха Еди с очакване.
— Хайде — каза той. — Не ме интересува коя е тя, Роланд. Ако четирима здрави мъже не могат да се справят с една саката жена, по-добре да се гръмнем.
Джейк леко се усмихна:
— Поласкан съм. Нарече ме мъж.
— Само да не си вирнеш носа сега. Да тръгваме.
Роланд настигна Еди. Постави ръка на рамото на младежа, но той я отблъсна. На втория път Еди неохотно се обърна и погледна своя дин. Роланд видя петна кръв по ризата му. Почуди се дали са от Бени, от Маргарет или и от двамата.
— Ако Мия е поела властта над тялото и, може би е по-добре да я оставим сама за известно време.
Еди и Сузана говореха и мислеха един за друг като съпрузи, но той някак си нямаше възможност да и купи венчална халка от скъп бижутериен магазин. Някога бе имал доста хубав абитуриентски пръстен, но го беше изгубил на Кони Айланд през лятото на седемнайсетата си година, лятото на Мери Джийн Собиески. По време на съвместното им пътуване от Западното море насам обаче Еди бе открил в себе си талант на резбар („дялкай си с чекийката, чекиджийо“, би казал великият мъдрец и непоправим наркоман) и беше изработил за любимата си прекрасен пръстен от дърво, лек и здрав. Сузана носеше украшението на връвчица между гърдите си.