Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Това бяха пълни глупости, разбира се. Абан с удоволствие би оставил момчето да поеме копие вместо него. Неведнъж беше обмислял дори сам да убие глупака. И щеше да го направи, ако не рискуваше да си навлече гнева на дамаджата.
Но ако Шарум Ка беше убит в негово присъствие и Абан оцелееше, Хасик щеше да го потърси. Може би Керан или Безухия щяха да го спрат, но Абан предпочиташе да не залага живота си на това. Хасик беше готов да умре, ако това означаваше да вземе Абан със себе си, а срещу такъв човек не бива да се рискува.
— Ти ме спаси, кхафите — каза Джаян. — Продължавай да ми служиш и аз няма да го забравя, когато заема трона на баща ми.
— Все още не съм спасил никого — каза Абан, докато гледаше към течността и отломките, които продължаваха да стърчат по защитеното стъкло. — Трябва да излезем навън.
— Ха! — рече Джаян. — Не ме излъга, когато каза, че защитеното ти стъкло ще издържи на всякакъв удар. От какво трябва да се боим?
Той се обърна точно когато един от скорпионите на десния борд на „Воплите на шарума“ изстреля втори, огнен снаряд.
— Трябва да излезем навън! — изкрещя Абан, докато огнената топка летеше към тях.
Той направи поредица от жестове към Безухия, който се приближи на бегом до кхафита и го вдигна на ръце.
Когато снарядът се сблъска с течния демоноогън, прилепнал към стъклото, се разнесе оглушителен взрив и избухна ярък пламък, който накара дори обитателите на пустинята да примижат. Въпреки това защитеното стъкло издържа, отразявайки силата и топлината на взрива.
Абан нарисува защита във въздуха.
— Слава на Еверам. — Здравомислещата половина от мозъка му знаеше, че стъклото се беше държало точно както бе очаквано, но за сърцето му на страхливец това си беше истинско чудо. — Тръгвай! — изкрещя той и махна с ръка към вратата.
Въпреки здравината на стъклото, сградата, на която бе монтирано то, беше просто дървена. Димът беше започнал да се просмуква през гредите.
Безухия наведе глава, засили се към вратата и я изкърти от пантите. Тя удари Хасик, който се беше затичал към стаята, но без да губи време, Абан даде знак на Безухия да продължи напред с пълна скорост. Глухият гигант, който носеше Абан като малко дете, препусна надолу по стълбите и се затича през голямата стая на долния етаж към задната врата.
— Пожар! — изпищя Абан, докато преминаваха през голямата стая. — Бягайте!
Едва когато се озоваха отвън, Абан осъзна, че Джаян ги е следвал по петите. Той бързо даде знак на Безухия да го пусне на земята, осъзнавайки, че може да е оставил впечатлението, че разчиства пътя за Шарум Ка.
Към тях се присъединиха и други, сред които Кхеват, Асави, телохранителят на Джаян и Керан.
— Накарал си Безухия да те изнесе? — попита отвратено строевият офицер, но говореше тихо, за да не го чуят останалите. — Нямаш ли срам?
Абан сви рамене.
— Когато става въпрос за живота ми, офицер, нямам.
— Ще забия копието си в сърцето на тая кучка и след това ще я изчукам в дупката! — изкрещя Джаян.
— Аз ще я държа, докато се качвате върху нея — съгласи се Хасик.
В косата му се виждаше кръв, но той изглеждаше готов за бой.
— Защо ще искам да я държиш, идиот такъв — сопна му се Джаян, — щом вече ще съм пробол сърцето ѝ?
— Аз… — започна Хасик.
— Шарум Ка не ти иска извиненията, Свирчо! — извика Абан, наслаждавайки се на момента. — Точно ти, а не двама кхафити, трябваше да разчистваш пътя пред него.
Хасик изглеждаше така, сякаш се молеше земята да го погълне, а на Абан му се искаше моментът да продължи вечно. Но скоро всичко премина и Хасик оголи зъби.
— От тук не се вижда нищо — каза Джаян. — Върви на доковете и разбери какво става.
Той посочи с пръст и Хасик хукна като вярно куче.
— Вие и духовниците трябва да останете тук, Шарум Ка — каза Керан. — Моля ви, позволете на Копията на Избавителя да ви ескортират до безопасно място, откъдето ще можете да…
— Там! — внезапно изпищя Асави.
Всички погледи се обърнаха към нея, а тя сочеше към един шарум, който излизаше от сградата сред пушека и объркването, спуснал нощния си воал. През рамо беше преметнал някаква чанта, черна като робата му. Воинът замръзна за миг, заедно с всички останали.
— Не стойте така! — изкрещя дама’тингата. — Спрете го или улиците ще бъдат залети с кръв!
Това накара хората да се раздвижат, но воинът беше по-бърз от тях, изблъска един дама настрани и се затича по най-лесния път за бягство.
Право към Абан.
В това имаше смисъл. Абан беше сакат дебелак, който щеше да попречи по-малко на шпионина от един шарум или дама, а само глупак би се осмелил да приближи до Невестата на Еверам. Едно силно блъсване щеше да повали Абан на земята точно пред преследвачите му.