![Светилата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/9/svetilata-bg-download.jpg)
Светилата [bg]
- Автор: Катън Елинор
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Лабиринт
- ISBN: 978-619-7055-19-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
— Какво е накарало госпожа Шепард да излъже? И то под клетва.
— Харесваше го — отвърна кисело Шепард.
— Китаеца?
— Да. Покойния господин Сук. Познавали са се. Можете да бъдете сигурен, че това ми дойде като гръм от ясно небе. Но когато разбрах, тя вече ми беше съпруга.
Капеланът отпи. Помълчаха известно време, взрени в тъмните очертания на постройките отсреща.
— Не казахте нищо за Франсис Карвър — отбеляза накрая Девлин.
— А, да, Карвър… — измърмори Шепард и разклати уискито в чашата.
— Каква е връзката му с господин Сук? — притисна го капеланът.
— Познавали са се — отвърна тъмничарят. — Имали са стара вражда. Някаква делова разправия.
Това Девлин вече го знаеше.
— И?
— Отдавна държа под око Сук. Сутринта разбрах, че е купил от оръжейната на „Лагерна“ револвер, и веднага издадох заповед за задържането му.
— Готов сте да задържите човек само защото е купил оръжие?
— Да, стига да съм сигурен за какво възнамерява да го използва. Сук се е заклел да убие Карвър. Заклел се е. Знаех, че намери ли Карвър, ще се стигне до убийство. И щом разбрах за револвера, вдигнах тревога. Поставих „Палас“ под наблюдение. Предупредих Карвър. Заповядах на глашатая да разгласи заповедта за задържането на Сук. До самия край бях една крачка пред него.
— И какво стана накрая? — попита след малко Девлин.
Шепард го изгледа студено.
— Казах ви вече.
— Било е или той, или Карвър, така ли?
— Постъпих както повелява законът — изръмжа тъмничарят.
— Не се и съмнявам.
— Има заповед за задържането му.
— Да, сигурно.
— Отмъщението — заяви твърдо Шепард — е проява на ревност, не на справедливост. То е себично извращение на закона.
— Отмъщението определено е себично — съгласи се Девлин, — но не ми се вярва да има нещо общо със закона.
Той допи уискито и след миг мълчание Шепард последва примера му.
— Съжалявам за брат ви, господин Шепард — рече капеланът и остави чашата на парапета.
— Отдавна беше — отговори тъмничарят и запуши бутилката. — Вече е минало.
— Някои неща никога не отминават — отвърна Девлин. — Не забравяме хората, които сме обичали. Не можем да ги забравим.
Шепард го стрелна с поглед.
— Говорите сякаш от личен опит.
Девлин не каза нищо. След кратко мълчание рече:
— Ако опитът ми ме е научил на нещо, то е да не подценявам колко неимоверно трудно е човек да погледне света през чужди очи.
Тъмничарят изсумтя и не отговори. Девлин слезе по стъпалата и пое в тъмния двор. Край коневръза спря и се обърна.
— Утре сутринта ще се кача на Гледка да изкопая гроба.
Шепард не помръдна.
— Лека нощ, Кауъл.
— Лека нощ, господин Шепард.
Тъмничарят го изпрати с поглед, докато капеланът не се скри зад затвора, после подхвана чашите между палеца и показалеца, взе бутилката и се прибра.
Вратата на помещението за затворниците беше открехната, дежурният седеше на прага с пушка на коленете. Той вдигна въпросително вежди към капелана и рече тихо:
— Боя се, че всички спят.
— Нищо — отвърна Девлин с приглушен глас, — само ще надникна.
Куршумът беше изваден от рамото на Стейнс и раната беше зашита. Мръсните дрехи бяха срязани и свалени от тялото му, лицето и косата му бяха измити и сега той беше облечен с панталон от молескин и широка риза от сукно, взети от магазина на Тайгрийн с обещанието, че ще бъдат платени на другия ден. По време на тези грижи младежът ту се унасяше, ту идваше в съзнание и шепнеше името на Анна, но когато чу, че лекарят възнамерява да го настани в „Критериън“ отсреща, веднага отвори очи. Нямало да остави Анна. Нямало да отиде никъде без нея. Той толкова се развълнува, че в крайна сметка доктор Гилис отстъпи, за да го успокои. Направиха му постеля до Аннината и решиха, че и Стейнс трябва да е окован като останалите, за да не избухнат пререкания. Младежът се съгласи без възражения и щом му сложиха веригите, протегна ръка да погали Анна по бузата. След това затвори очи и заспа.
Оттогава не се беше будил. Двамата с Анна лежаха един срещу друг, Стейнс на лявата страна, тя — на дясната, коленете им бяха свити и вдигнати към гърдите, той беше пъхнал ръка под превързаното рамо, а Анна — под бузата си. Явно по някое време през нощта тя се беше обърнала към него, лявата ѝ ръка беше протегната с разперени пръсти, сякаш да го докосне.
Девлин пристъпи към тях. Беше го обзело някакво силно чувство, което обаче той не можеше да определи. Уискито на Джордж Шепард беше затоплило гърдите и стомаха му — главата му беше замаяна, очите му пареха, — но от историята на тъмничаря му беше призляло, струваше му се, че тялото му е сковано от студ. Плачеше му се. Нямаше да е зле да си поплаче. Толкова неща се бяха случили днес. Сърцето му тежеше, крайниците му бяха уморени. Капеланът сведе поглед към Анна и Емъри, обърнатите им едно към друго тела бяха като огледално отражение. Двамата дишаха в унисон.