Светилата [bg]

Девлин кимна безмълвно, взираше се в уискито и въртеше чашката в ръката си. Мислеше си за Сук Яншън, който лежеше на пода вътре с почернена брадичка и гърло и очертани като на клоун вежди.

— Горкият грубиян Джереми. Никога не съм му се възхищавал и доколкото знам, чувствата ни бяха взаимни. Беше страшен побойник. Предполагах, че рано или късно ще си намери белята и някое от стълкновенията му ще се окаже фатално. Затова не се изненадах особено, когато научих за убийството му.

Тъмничарят отново изгълта уискито и пак напълни чашата. Девлин го чакаше да продължи.

— Убиецът се оказа китаец. Джереми го бил изхвърлил на улицата, най-вероятно го е направил за смях. И китаецът се върнал да си отмъсти. Намерил брат ми заспал пиян в стаичката му над кръчмата. Грабнал пистолета на Маргарет от нощното шкафче, опрял дулото в слепоочието му и… толкоз. След това се опитал да избяга, разбира се, но и това не успял да направи като хората. Не стигнал и до края на пристана. Заловили го и още същата вечер го хвърлили в затвора. Процесът беше насрочен за след месец и половина.

Шепард гаврътна уискито. Капеланът го гледаше изненадано, до този момент го беше виждал да пие само на трапеза или за лекарство. Навярно смъртта на Ах Сук беше разтърсила тъмничаря.

— Предполагаше се, че резултатът ще е ясен от самото начало — продължи той и отново си наля. Лицето му се беше зачервило. — Първо, заподозреният беше китаец. Второ, той разполагаше с достатъчно мотиви да желае смъртта на брат ми. Трето, не знаеше и дума английски и нямаше как да се защити. Нямаше и капчица съмнение, че китаецът е виновен. Бяха чули изстрела. Бяха го видели да бяга. И тогава на свидетелската скамейка се изправи Маргарет Шепард. Моята нова съпруга, не го забравяйте. Бяхме женени по-малко от месец. Закле се и заяви, че брат ми не бил убит. Сам бил отнел живота си и тя била сигурна в това, тъй като го била видяла с очите си.

Девлин се зачуди дали Маргарет Шепард не ги слуша отвътре.

— И една вярна дума нямаше в показанията ѝ — рече тъмничарят. — Бяха пълна измислица. Тя излъга. И то под клетва. Поруга паметта на покойния си съпруг — паметта на брат ми, — обяви го за самоубиец… само и само да отърве долния китаец от наказанието, което заслужаваше. Щяха да го обесят. Щеше да увисне на въжето. Той беше виновен, а му се размина без наказание.

— Откъде сте толкова сигурен, че жена ви не е казала истината? — попита капеланът.

— Откъде съм толкова сигурен ли? — Шепард отново хвана бутилката. — Брат ми не беше от хората, които биха посегнали на живота си. Ето затова съм толкова сигурен. Искате ли още една глътчица?

— Моля! — Девлин протегна чаша.

Рядко му се предлагаше възможност да пийне уиски.

— Виждам, че не ми вярвате, отче — рече тъмничарят, докато наливаше, — но няма как да го обясня по друг начин. Джереми за нищо на света не би се самоубил. Все едно аз да се самоубия!