Тетрарх [bg]

През остатъка от деня Лиет не й каза нищо, макар че непрекъснато работеше наоколо. Рил също сновеше, пренасящ съдове с някакво неясно съдържание от един схематизатор до друг. Късно следобед Лиет изникна с две огромни кофи, които постави на пода пред Тиан.

Рил се приближи, кимна на безцветната и постави ръце върху голите рамене на Тиан.

— Ще започнем схематизирането. Не се страхувай.

Думите му не я успокоиха. Безкрилият постави амплимета на шията й и задържа главата й изправена. От по-голямата кофа Лиет издигна нещо, напомнящо обърната медуза, и го спусна върху главата на занаятчията. Тиан започна да се мята. Студената хлъзгавина я лиши от сетивата й едно подир друго, оставяйки единствено допира. Любопитно, усещането не пораждаше клаустрофобия.

Възприятието й на допир изглеждаше подсилено — тя усещаше с по-голяма яснота обгърналата я лепкава маса и влажния допир на маската с пипала, озовала се върху лицето й. Докато Тиан се бореше, окаченият между гърдите й амплимет започна да пулсира и полето изникна пред нея.

Нищо друго не се случи. Занаятчията не можеше да извлича енергия, тъй като нямаше какво да стори с нея в настоящото си състояние. Усещаше огромен прилив, далеч надвишаващ нужното за задвижването на кланкер, но не можеше да определи къде отива.

Тукашното поле приличаше на взирането в пламъците на огън — винаги различно и неспирно удивително. Освен това тук излъчването се отличаваше с особена странност. Сигурно бяха изминали часове, през които тя бе наблюдавала променящите се последователности, преди полето да изчезне. Липсата му породи необяснима меланхолия у Тиан. Всичко й се струваше напразно, безсмислено и тъжно. Тя заплака. После заспа.