Тетрарх [bg]

Възрастният мъжки говореше на лиринкски. Занаятчията не разбра думите, но можа да долови недоволството му. Рил и останалите лиринкси бяха променили цвета си в песъчлив, сякаш в старание да станат колкото се може по-незабележими. Гребените им изглеждаха оклюмали.

Старият лиринкс закуца към Тиан, повдигна я и я огледа подробно. Тази процедура се бе повтаряла толкова често, че жената вече бе престанала да изпитва срам. Кожата й, раздразнена от желето, се бе покрила с възмутени петна. Зениците на вперените в нея жълти очи се присвиха. Едрият мъжки се обърна към Рил, за да започне да го разпитва отривисто. В отговора Тиан разпозна името си, а веднъж и названието на родното си място. Очевидно Рил разказваше историята й.

Възрастният лиринкс изсумтя, отчасти разперил криле, за да ги прибере рязко.

— Какво си направила с летящия конструкт? — попита той на нейния език.

Тиан бе очаквала този въпрос.

— Предадох го на следовател Ган’л — излъга тя, измисляйки си име. Следователите бяха хиляди, невъзможно беше той да познава всички. — Близо до град на юг от Снизорт.

Рил промърмори нещо в ухото му. В отговор на изгрухтян въпрос безкрилият излезе, за да се върне с окачения амплимет. Когато възрастният лиринкс пое бипирамидата, гребенът му се изправи, а по върха заиграха червени точици. С блеснали очи възрастното създание остави кристала. Лиринксите в Калисин не бяха осъзнавали какво представлява амплиметът. Но този лиринкс знаеше и бе видимо развълнуван.

Той отново започна да издава нареждания, сред които думата торгнадр бе повторена няколко пъти. Рил подскочи. Лиет дотича сред редицата приспособления. Възрастният лиринкс намести гръдните си люспи и се отдалечи, последван от останалите. Рил се приведе над схематизатора на Тиан и започна да прави нещо, но тя не можеше да види.

— Какво става? — с уплах попита тя.

— Трябва да започнем.

— С какво, Рил?

— С направата на торгнадр.

— Какво е това?

— Не мога да ти кажа. Той ще ни помогне във войната.

— Ново чудовище като нилатла?

Дори само названието на злобното същество породи тръпки.

Рил се вцепени, бавно спусна тежки клепачи и отново ги отвори.

— Не. Няма нищо общо. Освен това вече ми е забранено да плътоформирам.

— Предполагам Келанд не е останала особено доволна след бягството на нилатла?