Тетрарх [bg]

Юфкан се поколеба.

— Момчетата ме накараха, сър.

— Какво са те накарали? Голяма си лепка.

— Благодаря ви, сър. Накараха ме да хвърлям камъни по покрива, сър. Но един влетя през прозореца. Запла…

— Да, да, разбрах. Трябва да ти кажа, Юфка, че аз съм скрутатор. Знаеш ли какво означава това?

— Ядете деца, сър.

— Не ям деца, но точно сега съм готов да направя изключение. Покажи ми дома на перквизитора. Незабавно!

След десет минути пристигнаха. С вида си къщата показваше, че някога е виждала и по-добри времена: просторен палат от оранжеви блокове, с висока тухлена стена. Обширни веранди обгръщаха всички страни без южната. Тукашният перквизитор се оказа дребна и стройна жена с черна коса и очи в същия цвят. Кожата й имаше лек кехлибарен оттенък, чертите й бяха деликатни. Маниерите й бяха сдържани.

— Гледай ти — каза Флид. — Каква приятна изненада, Фин-Мах.

Фин-Мах се усмихна, нещо рядко за нея.

— Радвам се да ви видя, скрутаторе. Теб също, майсторе. — Тя остро кимна към Иризис. Двете не се обичаха особено. — Да седнем на верандата, по-хладно е. По съобщенията, които носите, заключавам, че отново сте скрутатор?

Ксервиш кимна и й ги подаде.

— Да. Какво правиш тук? И то като перквизитор?

— Неуместно е да се преструвате на изненадан, след като лично вие препоръчахте да бъда повишена.

— В тези дни препоръката ми е по-скоро клеймо. Не знаех, че си била изпратена на запад, но се радвам да те видя.

— Винаги съм имала особен интерес към Изкуството на врага — отвърна Фин-Мах. — В Снизорт са струпани най-много плътоформители за цял Лауралин, а и тяхната работа е добре…

— И аз съм чувал същото. Ще поговорим за това насаме. Смятам, че и носената от нас информация ще те заинтересува.

— Щастлива съм, че ви виждам. И се надявам, че носите добри вести. В последния си доклад…

— Бях информиран, преди да напусна Ненифър. Нека видим какво може да се направи.

— Каквото и да е то — рече Фин-Мах, — по-добре да го правим бързо. Лиринксите се подготвят за съкрушителен удар.

— И за това ще поговорим по-късно.

— Тук има още един човек, за когото съм сигурна, че ще се зарадвате да видите отново. — Фин-Мах се обърна назад, за да отправи призив. — Ти също, Иризис.

Появи се строен мъж на средна възраст, облечен в кафяви панталони от груба тъкан, риза и сиви сандали. Тъмната му коса бе подстригана съвсем ниско. Той се отличаваше с волева брадичка, подчертани скули и блестящи сиви очи.

Иризис забеляза, че Флид внимателно оглежда новодошлия. Самата тя бе сигурна, че никога не го е виждала преди.

Той протегна ръка.

— Скрутаторе. Иризис.

След размяната на поздрави мъжът се настани в свободен стол.

Юлия, изостанала заради залисването си с някакви цветя, се приближи към тях. Непознатият я погледна, изправи се и каза: