Сътворението

Като атакува диктатора открито от морални позиции, той ясно му показа, че политически не представлява никаква опасност за семейство Чъ. В най-лошия случай можеше да мине за стар досадник. В най-добрия — за украшение на режима. Опърничавият мъдрец, който намира недостатъци на всички, често е най-безопасният човек в едно царство — нещо като дворцовия шут, на когото, общо взето, никой не обръща внимание. Барон Кан се опасяваше, че Конфуций и учениците му са се съюзили с Гей и че тайно действуват за свалянето на баронските семейства и за възвръщането на херцогската власт. Но с поведението си в горската хижа Конфуций убеди диктатора, че той няма защо да се бои от него.

Баронът подробно обясни на Конфуций защо държавата се нуждае от нови приходи. Освен това се извини за разточителството в дома си, като изтъкна, че бил построен не от самия него, а от баща му и повечето неща били подарък от правителството на Чу.

Конфуций не отговори. Бурята бе преминала. Постепенно всички се включихме в разговора, а движенията на танцьорките ставаха все по-еротични. Не си спомням как съм си легнал тази нощ. Спомням си само, че на другата сутрин се събудих в спалня с червени стени, украсени с още по-яркочервена дърворезба и инкрустации от черен кехлибар. Щом седнах в леглото, едно красиво момиче дръпна дългите сини завеси от коприна. Поднесе ми леген, на дъното на който бе изобразен издигащ се от пламъците златен феникс — чудесно предзнаменование, помислих си аз, докато повръщах. Не съм имал друг случай, в който да ми е било толкова зле — и не съм попадал в по-красива обстановка.

Следващите няколко дни бяха като в идилия. Дори Конфуций изглеждаше спокоен. Първо, защото барон Кан с много почести го бе назначил за държавен министър и сега можеше да се очаква, че най-после „кратуната“ ще бъде свалена от стената и ще влезе в работа.

Или поне така си мислеха всички с изключение на Дзъ-лу.

— Това е краят — каза ми той. — Дългият път беше дотук. Учителят никога няма да получи възможност да управлява.

— Но нали е държавен министър?

— Барон Кан е любезен и хитър. Конфуций доби пу-блично признание. Но никога няма да го използуват. Това е краят.

Последния ден в горската хижа ме повикаха в кабинета на барон Кан. Баронът бе много благоразположен.

— Ти ни служи добре — каза той. За миг по гладката повърхност на яйцето пробягна нещо като усмивка. — Нашият божествен мъдрец вече не е в противоречие с нас и това до известна степен се дължи на твоите услуги. Сега има мир в една земя, чиито граници са спокойни като вечния сън на връх Тай.

Както обикновено елиптичният стил на диктатора се нуждаеше от разтълкуване. По-късно Фан Чъ ми обясни, че същата тази сутрин пристигнала вест: войските на Чъ превзели свещения град Чуан-юй и разрушили крепостта. А най-приятната вест от гледна точка на диктатора бе, че отвъд границата не последва никаква реакция. Непокорният началник на Пи бе стар човек. Бунтовникът Ян Хо, изглежда, бе умрял. Новият херцог на Гей бе зает с вътрешните си работи. За момента Лу — и диктаторът му — бяха спокойни. И макар тогава да не го знаехме, с приема за нас в горската хижа барон Кан бе отпразнувал и успеха на една дълго и мъчително провеждана вътрешна и външна политика. Назначаването на Конфуций за държавен министър бе символичен жест, лишен от съдържание и целящ да зарадва Конфуциевите поклонници и да пресече недоволството на рицарите и кавалерите, които осъществяват управлението на държавата.