Пенрик [bg]

— Значи жълтите рози са свързани с ухажването? Някакъв подарък от Аделис?

Тя кимна енергично и къдриците на тила ѝ подскочиха.

— Сигурно е добър знак, че помни за розите след две години, но какво означава останалото? — попита Пен.

— „Онзи, който ви сервира туршията“ явно се отнася за министър Метани, който е наредил Аделис да бъде ослепен с врял оцет. Лимнос е остров близо до Тасалон. Там орденът на Дъщерята има нещо като манастир за благородни девойки, които искат да се оттеглят от света и да ѝ посветят девството си. Пак там се оттеглят и възрастни жени, които са служили цял живот на ордена.

— Отново от благородно потекло, предполагам?

— Не винаги. По-скоро жени, които са се издигнали високо в йерархията на ордена. Използват манастира и за друго… — Тя си пое дълбоко дъх, преди да продължи. — Като дискретен затвор за благороднички, които императорът е отвлякъл като залог срещу техни бунтовни роднини. Ако може да се вярва на писмото, държат там майка ми.

— О — промълви Пен.

— Богове, вярвах, че нашите неприятности няма да я засегнат. Все пак не е майка на Аделис, нито е от благородно потекло. Повечето хора не знаят колко близки бяха двамата. Някой се е разприказвал и това е стигнало до императорския двор.

— Освен ако онзи Метани не се хваща за сламки.

— Възможно е, но вече едва ли има значение.

Найкис и Аделис настояваха, че са близнаци, родени в един и същи ден от две различни майки и един баща, с аргумента, че ако са имали двама бащи и една майка, всички биха ги смятали за близнаци. Първият брак на стария генерал Арисайдия за благородничка с връзки в императорския двор дълги години останал бездетен, докато той не си взел втора съпруга или наложница — Пен не беше наясно с тази част от седонийските нрави, — и по каприз на съдбата, или странна проява на хумор от страна на Майката и Копелето, не се сдобил с две новородени наведнъж. Обикновено жените в такова домакинство си съперничат ожесточено, но майките на Найкис и Аделис явно се бяха харесали и бяха продължили да живеят заедно дори след смъртта на съпруга си, когато децата били почти пълнолетни. По думите на Найкис, когато първата жена на стария генерал починала преди две години, майка ѝ скърбяла повече за нея, отколкото за общия им съпруг.

С други думи, враговете на Аделис в императорския двор не бяха имали голям избор на заложници, с които да го притиснат.

— И какво мислят дукесата и дукът по този въпрос?

— Не знам. Дойдох първо при теб.

Пен се почувства повече разтревожен, отколкото поласкан.

— И защо?

Тя впи очи в неговите.

— Ти си магьосник. Измъкна ни с Аделис от Седония. Избягал си от бутилкова килия, а това никой никога не го е правил. Вярвам, че можеш да спасиш и майка ми.

Пенрик преглътна първия си импулс да възрази, че изброените от Найкис подвизи са били плод на чист късмет и не могат да бъдат повторени.