Бунт [bg]

Дядото на Робърт наистина е твърдял, че Александър II го е обявил за свой наследник, макар че си позволих доста повече свобода, разказвайки тази история. Приписването на графството на Карик на Робърт скоро след като Джон Балиол е избран за крал, е станало наистина, но превръщането му в претенция за наследяването на трона е измислица. Претенцията е била прехвърлена от дядото на бащата с условието, че се отнася за него и наследниците му. Обаче в светлината на настъпилата драматична промяна у Робърт и факта, че дори още по време на преговорите в Ървин той бива обвинен, че се стреми към трона, аз предпочетох да я разкажа на това място, вместо да притъпявам силата на момента и да мътя водата по-късно.

„Пророчествата на Мерлин“ действително съществуват. Написани са през XII век от Джефри Монмътски, който твърди, че ги е превел от по-стар източник. „Пророчествата“ заедно с неговата ползваща се с огромна популярност „История на кралете на Британия“ са много разпространени и се знае, че Едуард е имал екземпляр от тях. Последното пророчество, както е описано в романа, е моя измислица. Обаче самият Джефри Монмътски намеква, че има написани и други. В края на „Историята“ Джефри Монмътски, когато пише за нахлуванията на саксонците, говори за ангелски глас, който казал на британците, че повече няма да управляват кралството си, докато не бъдат събрани реликвите на светците. Четирите реликви, за които споменавам, съществуват. Едуард наистина взема короната на Артур, но това става по-рано, отколкото е описано в романа, по време на завладяването през 1282–1284 година. Той взема и Камъка на съдбата, макар че специалният стол за коронацията в Уестминстър е направен няколко години по-късно. Когато четем тази част от „Историята“ на Монмътски и се вгледаме в действията на Едуард по време на нахлуванията в Уелс и Шотландия, когато са били взети тези свещени атрибути на кралската власт, между тях двата със сигурност има връзка. Едуард е известен с увлечението си по всичко, свързано с Артур. Заедно с кралица Елинор погребват отново костите на Артур и Гуинивър на тържествена церемония в абатството Гластънбъри. Заедно с други благородници навремето той организира много популярните турнири на Кръглата маса и за него има специално изработена такава маса. Днес можем да я видим в замъка Уинчестър. Рицарите на Дракона са измислица, но членовете на ордена са съществували.

Участието на Робърт във войната в Уелс е измислица, макар да се предполага, че е прекарал известно време в двора на Едуард през този период и, изглежда, е бил близък с някои млади английски благородници. Баща му и един от чичовците му са се били за Едуард при нахлуването в Уелс през 1282–1284 година и са били длъжни да служат във войската му заради английските си имения, така че от моя страна не беше прекалена дързост да поставя Робърт в армията на Едуард. Разказът за въстанието от 1295 година и военния поход до голяма степен се основава на факти, макар че братът на Мадог — Дейвид, и екзекуцията му са измислица.