Бунт [bg]

Като ги видя, Робърт спря с Едуард, Александър и другите зад него.

— Сър Робърт! — провикна се един от рицарите и в същия миг над тях изтрещя гръмотевица. — Заварихме тези мъже да се опитват да влязат в стаята ти. Твърдят, че те познават, но отказаха да си кажат имената.

При тези думи пленниците започнаха да се дърпат.

Робърт долови, че споменават името му.

— Махнете им качулките.

Когато рицарите се подчиниха, показаха се зачервените и гневни лица на двама млади мъже. Бяха облечени в туники и мантии от синьо сукно, измокрени и мръсни, но видимо от добро качество. И двамата имаха колани за мечове, но оръжията им ги нямаше, явно взети от рицарите. Единият, който изглеждаше няколко години по-стар от другия, беше нисък и набит, с четвъртито лице, червеникава брада и къдрава руса коса. Другият беше висок и мускулест, с дълга до раменете черна коса и младежко лице. Двамата се вторачиха в Робърт и гневът им се смени с почуда.

За момент и Робърт се вгледа с недоумение в тях, но после чу, че застаналият до него Едуард радостно извика. Изведнъж позна и двамата.

Рицарите от Карик се отдръпнаха колебливо от пленниците, когато видяха, че Робърт и Едуард се втурнаха към тях и четиримата мъже започнаха да се прегръщат и да се смеят, а очите им заблестяха от радост под дъжда. Александър Ситън погледна въпросително Кристофър и поклати глава, когато видя, че братовчед му е не по-малко озадачен, а Джон от Атъл, Гартнет от Мар, Нийл Камбъл и другите наблюдаваха изненадани.

Робърт се отдръпна от чернокосия младеж и с изумление го огледа от главата до петите.

— Господи, Нийл, та ти си висок почти колкото мен! — Той погледна към Томас, който се отдръпна, смеейки се, от яката прегръдка на Едуард, развеселен от бурното посрещане. Робърт не беше виждал по-малките си братя години наред, защото по настояване на баща им бяха останали на обучение в земите на клана Брус в Антрим през цялата война. Гледаше ту единия, ту другия, изненадан от това колко красив беше станал Нийл. Имаше лицето на майка им с изпъкналите скули и дълбоките черни очи, които гледаха добродушно и леко закачливо. Томас беше понапълнял и в лицето и фигурата приличаше повече на баща им.

Робърт се обърна към мъжете зад него и се усмихна.

— Елате да се запознаете с братята ми!

Джон от Атъл пристъпи напред и погледна, клатейки глава, Нийл.

— Ти ще трябва да си бил на не повече от осем или девет години, когато те видях за последен път, господин Нийл. На колко си сега? Шестнадесет? Седемнадесет?