Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Ваше величество, другите светове, за които споменах… някои от тях ще ни позволят да ускорим прехвърлянията си. Там има… портали. Търся начини да ги отваряме, да ги владеем. Стига в тези светове да има морета, ще можем да пътуваме бързо…
— Морета ли? — Рулад се изсмя. — Ако няма морета, Ханан Мосаг, ще трябва да ги направиш!
— Ваше величество?
— Отваряш един свят над друг. Свят-океан — изливаш го в свят-пустиня.
Кралят-маг се ококори.
— Опустошението ще е… ужасно.
— Прочистването, искаш да кажеш. В края на краищата защо империята на Едур трябва да се ограничи само в един свят? Мисли, Ханан Мосаг. Но не мисли ограничено. — Замълча, потръпна от някаква вътрешна болка и продължи напрегнато: — Ето това дава властта. Да. Възможността да видиш нещата… мащабно. Множеството възможности. Кой би могъл да застане срещу нас в края на краищата? — Обърна се рязко. — Удинаас! Къде беше?
— На пристанището, императоре.
— Какво правеше там?
— Гледах как се хранят акулите.
— Ха! Чу ли, Ханан Мосаг? Хул Бедикт? Хладнокръвен е, нали? Този наш роб. Добър избор направихме, няма спор. Кажи ни, Удинаас, вярваш ли в тези тайни селения?
— Слепи ли сме за скритите истини, императоре? Иначе не мога да повярвам.
Ханан Мосаг се сепна и го изгледа с присвити очи.
Изведнъж Майен се обади, съвсем тихо:
— Пернатата вещица твърди, че този е обсебен.
Няколко секунди никой не проговори. Рулад бавно пристъпи към Удинаас.
— Обсебен? От какво, Майен? Робинята каза ли от какво?
— От Вайвала. Помниш онова, което стана, нали?
— Урут Сенгар го прегледа, императрице — заяви Ханан Мосаг.
— Да. И не откри нищо. Никаква отрова в кръвта му.
Рулад се взря в роба.
— Удинаас?
— Това съм, което ме виждате, господарю. И да има отрова в мен, не знам за нея. Господарката Урут беше сигурна в заключението си — иначе щеше да заповяда да ме убият още тогава.
— Тогава защо Пернатата вещица ще изрича такива обвинения?
Удинаас сви рамене.
— Може би за да отклони вниманието… Да се отърве от жестоките побоища.
Рулад го зяпна.
— Побоища? Никакви побоища не е имало. Случайна магическа атака…
— Сега кой иска да отклони вниманието? — каза с усмивка Майен. — На думите на един роб ли вярваш, или на тези на жена си?
Императорът като че ли се подвоуми.
— Разбира се, че не, Майен. — Обърна се към Ханан Мосаг. — Ти какво ще кажеш?
Невинно смръщеният поглед на краля-магьосник успя да съчетае до съвършенство тревога и смут.
— По кой въпрос искате да говоря, ваше величество? За наличието на отрова на Вайвал в Удинаас или за факта, че нейно величество бие робинята си?
Майен се изсмя грубо.
— О, Рулад, наистина не мислех, че ще ми повярваш. Робинята ми ме дразни. Всъщност мисля да си взема друга, не толкова непохватна и по-малко… негодуваща. Ха, сякаш една робиня има правото да негодува!
— Да негодува? За какво… защо?
— Крие ли се Вайвал в Удинаас, или не? — попита сопнато Майен и се изправи. — Прегледай роба, Ханан Мосаг.
— Кой командва тук!? — Крясъкът на Рулад накара всички да замръзнат. Беше вдигнал меча и острието затрептя, щом го разтърси поредният спазъм. — Всички ли сте решили да си играете игрички с нас? — Майен се сви на дивана, очите й се разшириха от страх.
Свирепият поглед на императора се прикова в нея, после — в краля-маг, и отново в нея.
— Всички вън — прошепна Рулад. — Всички освен Удинаас. Веднага!
Ханан Мосаг отвори уста да възрази, но се отказа и бързо излезе. Хул Бедикт го последва. Майен заситни след тях, увита в обшитото с коприна одеяло. Пернатата вещица тръгна залитайки след нея.
— Жено.
Майен спря.
— В рода Сенгар никога не сме били робите. Ще спреш. Ако е непохватна, ще я смениш. Ясен ли съм?
— Да, ваше величество.
— Махайте се.
Щом всички излязоха, Рулад отпусна меча и изгледа Удинаас.
— Не сме слепи за онези, които търсят изгода. Кралят-магьосник ни смята за твърде млад и невежа, но не знае нищо за истините, които сме виждали. Майен… тя е нещо мъртво под мен. Трябваше да я оставя на Феар. Това беше грешка. — Примига, сякаш едва сега дойде на себе си, и изгледа Удинаас с нескрито подозрение. — А ти, робе. Ти какви тайни криеш?
Удинаас се смъкна на коляно, без да отвърне.
— Нищо няма да остане скрито от нас. Погледни ни, Удинаас.
Той се подчини и видя присвилия се до императора дух.
— Тази сянка ще те прегледа, робе. Ще види дали криеш отрова в себе си.