Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Президентът Айзенхауер се вслушва в препоръките на Комисията Килиън, ускорява националната програма за стратегическите ракети (включително ракети за морско базиране Поларис) и провежда предложените мерки за стратегическо разузнаване. Килиън успява да убеди Айзенхауер, че програмата за стратегическо разузнаване (самолетът U–2 и спътниците) трябва да се контролират от ЦРУ, а не от военните. Според Килиън, когато се обсъжда програмата U–2, Айзенхауер „определя, че тя трябва да бъде изпълнена по нетрадиционен начин, така че да не се превърне в част от бюрократичната система на Държавния департамент или да бъде въвлечена в съперничеството на другите служби“. Генерал Къртис Лъмей, ръководител на Стратегическото въздушно командване, което се нуждае от данни за съветските цели, настоява да получи контрол над системите за спътниково разузнаване.
През 1956 г. Айзенхауер създава ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ (отначало наречен Президентски съвет за консултации за работата на външното разузнаване) и назначава Килиън за първия му председател, който остава на този пост до 1963 г.
След като руснаците пускат в орбита около Земята първия изкуствен спътник на 4 октомври 1957 г., Килиън е назначен за научен съветник на президента Айзенхауер и получава задачата да организира и да председателства Президентския научно-консултативен комитет. Мемоарите на Килиън Спутник, учени и Айзенхауер (Sputnik, Scientists, and Eisenhower) са публикувани през 1977 г.
Ким
Герой от популярния едноименен роман на Ръдиард Киплинг. Ирландско сираче, отгледано като индус в Индия, Ким е пример за мнозина, които в истинския живот или в мечтите си са играли във ВЕЛИКАТА ИГРА — разузнаването, както я нарича Киплинг. Ким умело променя самоличността си — ту е индус, ту мюсюлманин, ту европеец. Той е идеалният АГЕНТ. Той може да шпионира и точно да предаде това, което е видял. Следните думи в романа на Киплинг стават верую за участниците и зрителите на Великата игра:
От време на време Господ благославя появата на особен род хора — и ти си един от тях, — които имат страстта да продължават напред с риск за живота си и да откриват нови светове. Днес може да е абстракция, утре — нещо по-близко, а вдругиден да е информация за твоя съсед, който е имал глупостта да се противопостави на властта… Когато влизаш във Великата игра, ти трябва да бъдеш единак… сам с надвисналите опасности. Но ако плюеш, ако седнеш или коленичиш по начин, различен от начина, по който го правят хората, които наблюдаваш, може да бъдеш посечен.
ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ получава прякора си от героя шпионин. А както отбелязва Питър Гроус в книгата си „Джентълменът шпионин“ („Gentleman Spy“, 1994) — биография на АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Дълес е харесвал книгата. Тя е била дори до смъртния му одър.
Кинг, Джон
ШИФРОВЧИК в Министерството на външните работи на Великобритания, предавал информация на Съветския съюз. Вербуван от НКВД главно заради важността на поста му.
Кинг служи в британската армия през Първата световна война и там е повишен в звание капитан. Като специалист по шифрите работи в Дамаск и Париж, а след края на бойните действия през 1918 г. — в Германия. През 1934 г. постъпва в отдела за комуникации в Министерството на външните работи.
Кинг е женен, но не живее със съпругата си. През 1935 г. в Женева се запознава с американка, която му става любовница, и вече му е все по-трудно да разчита само на заплатата си.
Вербуването му е разработено детайлно и е осъществено прецизно от Хенри Кристиан Пик — известен холандски художник. Пик и съпругата му често канят Кинг и любовницата му на гости и предприемат чести и комфортни пътувания из Европа.
В края на краищата Пик пристига в Лондон и се заема да осъществи операция с чужд агент. Той казва на Кинг, че би желал да получи информация от външното министерство за международните отношения, тъй като от нея се интересувал негов познат банкер от Холандия. Кинг приема това като възможност да се отблагодари на своя благодетел и, разбира се, да припечели средства, от които толкова много се нуждаел, и се съгласява. Той започва да предава на Пик секретни документи, които фотокопира в жилището си в Лондон, като някои от тях — тайни държавни телеграми — са били толкова важни, че са били предавани направо на съветския ръководител Йосиф Сталин.