Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Третият тип данни за японския генезис (след биологичните и езиковите) идват от творбите на древните художници. Най-старите запазени изображения на японци, с които разполагаме, са статуите ханива, които са били поставяни пред гробниците отпреди 1500 години. Ако съдим по формата на очите, тези изваяния със сигурност са на източноазиатци, подобни на днешните японци и корейци, но не и на брадатите айни. Това означава, че ако японците действително са изместили айните на юг от Хокайдо, тази „размяна“ трябва да е станала още преди V в. от нашата ера. Знаем, че когато са установили търговски пунктове (или фактории) в Хокайдо през 1615 г., японците са продължили да се отнасят към айните по същия начин, както белите американци към заварените индианци. Айните са били победени и натикани в резервати, след което са били принудени да се трудят за факториите. Изземали са им земите (към които са проявявали интерес японските фермери), а когато са се вдигали на въстания, са ги избивали поголовно. И когато Япония анексира Хокайдо през 1869 г., японските педагози са правили всичко възможно, за да заличат културата и езика на айните. Днес самият език на практика е изчезнал, а и най-вероятно не е останал нито един чистокръвен айну.

Нашата най-рано документирана информация за Япония е от китайските хроники, тъй като Китай е развил своята писменост (и книжнина) много преди тя да се пренесе и в Корея и Япония. От 108 г. пр.Хр. до 313 г. Китай е имал представителство в Северна Корея и е разменял пратеници с Япония. В по-късните описания на различните народи, попадащи под общия знаменател „източни варвари“, Япония фигурира като „страната Уа“, за чиито жители се казва, че били разделени на стотици държавици, непрестанно воюващи помежду си. От съхранилите се надписи в Япония отпреди VIII в. само някои са корейски, но затова пък първите по-обширни японски хроники са съставени през 712 и 720 г., докато корейските се появяват по-късно. И японските, и корейските летописи съдържат разкази за отдавна отминали времена, но са еднакво пълни с очевидни измислици, целящи прославянето и легитимирането на владетелските домове — вече стана дума, че според японските хронисти техният император е потомък на богинята на слънцето Аматерасу. Въпреки тези напълно разбираеми пристрастия, хрониките свидетелстват достатъчно ясно, че върху островите е било упражнявано масирано влияние от страна на Корея (или от Китай през Корея), което е довело и до налагането на будизма, писмеността, металообработването и още редица занаяти, както и бюрократични методи в самата Япония. В хрониките често се споменава за корейци, пребиваващи в Япония, както и за японци в Корея — за японските историци това е доказателство, че техните деди са владеели Корея, а корейските пък твърдят тъкмо обратното…