![Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/0/torbarite-bg-download.jpg)
Торбарите [bg]
- Автор: Роббинс Гарольд
- Серия: Торбарите #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: „М-Л“
- Переводчик: Ивайла Нецова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:
— Да идем в кабинета на Риордан — предложи Том. — Може би там ще разберем къде е отишъл.
Кабинетът на Риордан представляваше ограден със стъклени панели кът в края на залата за събрания. Те се заблъскаха, но едва неколцина успяха да се натъпчат вътре в тясното помещение. Том огледа бюрото на профсъюзния организатор. Имаше календар, зелен тефтер и няколко молива върху него. Той издърпа едно чекмедже, после едно след друго и останалите. Откри само още няколко молива, празни бланки и разписки.
Пазачът се появи в дъното на хола.
— Ей, вие, ако не се разкарате — викна той, — ще повикам ченгетата.
— Чупи се, старче — му кресна един кондуктор в синя униформа.
— Да — подвикна друг. — Това е нашият профсъюз. Плащаме си членския внос и наема на сградата. Щом искаме, можем да стоим тук.
Пазачът изчезна в коридора, неколцина погледнаха към Том.
— Какво ще правим сега?
— Може би е най-добре да се върнем в понеделник — предложи един от тях. — Тогава ще видим какво ще ни каже Риордан.
— Не — отсече рязко Том. — В понеделник никой вече не може да направи нищо. Трябва да уредим въпроса още днес.
— Как? — запита мъжът. Том се замисли.
— Профсъюзът е единствената ни възможност. Трябва да накараме профсъюза да направи нещо за нас.
— Как можем, щом Риордан го няма?
— Риордан не е профсъюзът — настоя Том. — Ние сме профсъюзът. Щом не можем да го открием, ще минем без него. — Обърна се към един от мъжете. — Патрик, ти си от изпълнителния комитет. Какво прави Риордан в подобни случаи?
Патрик си свали фуражката и почеса сивите си коси.
— Н-не зная — измънка замислено той. — Но смятам, че първото нещо, което би сторил, е да свика събрание.
— Дадено — кимна Том. — Иди събери хората от депото и кажи на дневната смяна веднага да дойдат тук на събрание.
Мъжете се раздвижиха възбудено и след няколко минути няколко от тях се запътиха към депото. Другите останаха да ги чакат.
— Щом ще правим събрание — каза някой, — трябва да имаме дневен ред. Събрание не се прави без дневен ред.
— Дневният ред е въпросът може ли компанията да ни уволни така — каза Том. Другите кимнаха одобрително. — Ние имаме права.
— Тая работа с това събрание ми разпали жаждата — обади се някакъв мъж. — Плямпането страхотно ми пресуши гърлото.
— Да пратим за едно каче бира — чу се нечий глас отзад.
Всички се развикаха одобрително и набързо събраха пари. Изпратиха двама души да изпълнят поръчката и когато те се върнаха, наместиха бурето върху масата в дъното на салона.
— А сега — каза един от тях, размахвайки чашата бира пред себе си, — сега може да се заловим за работа!
Залата за събрания приличаше на истинска лудница, след като се изпълни с повече от сто души, говорещи и викащи едновременно. Първото буре бира отдавна бе изпито. Две нови лежаха върху масата и съдържанието им щедро се лееше.
Том заудря по масата с чукчето, което намери в бюрото на Риордан.
— Откривам събранието! — извика той, но се наложи да го каже поне пет пъти в разстояние на няколко минути. Продължи да чука, докато привлече вниманието на няколко души пред него.
— Тишина! — изрева единият от тях. — Да чуем какво ще ни каже добрият стар Том.
Врявата премина в шепот, после всички мъже го загледаха. Том изчака да се възцари пълна тишина, за да могат да го чуят, после нервно си изчисти гърлото.
— Свикахме това събрание, защото компанията днес уволни петдесет от нас и не можахме да открием Риордан да ни обясни защо. — Той опипа чукчето притеснено. — Профсъюзът, който би трябвало да защитава интересите ни, сега трябва да действа, дори ако не знаем къде е Риордан. Уволнените днес са от най-старите работници и няма причина компанията да не ги върне на работа.
Гръмък рев се понесе сред тълпата.
— Докато вие опъвахте бирата — продължи Том, — аз прочетох правилата на устава, отпечатани в профсъюзната ми книжка, и там се казва, че едно събрание може да гласува за стачка, ако присъстват повече от двайсет и пет члена. Тук сме повече от двайсет и пет и аз предлагам да обявим стачка от понеделник, ако компанията не ни върне обратно на работа.
— Стачка! Стачка!
— Всички дълги години служим вярно на компанията, винаги сме били честни и те нямат право да ни изритват така.