Жив или мъртъв [bg]

Заради разликата от четири времеви зони и четирите часа и двадесет минути полет самолетът кацна на северното летище в Лас Вегас само двадесет минути след като излетя от базата „Андрюс“. Естествено, Джак разбираше това явление, но човек можеше да си докара главоболие, ако се замисли прекалено много за чудноватата гъвкавост на темпоралния свят.

Когато не дремеха, двамата с Кларк обсъждаха подробно мисията в кораба „Лосан“, говореха за бейзбол и се ровеха в хладилника и минибара. Пастермак седеше на стола си, като от време на време задрямваше, но най-вече гледаше в празното пространство. Джак знаеше, че докторът трябва да мисли за много неща. Загубил беше брат си в онова грозно септемврийско утро и сега, осем години по-късно, летеше през цялата страна, за да се срещне евентуално с човека, който е планирал цялата операция. Но пък и думата „среща“ не подхождаше на случая. Джак не пожелаваше на никого онова, което Пастермак пазеше за Емира. Или почти на никого.

Самолетът спря и двигателите му затихнаха. Джак, Кларк и Пастермак си събраха личните вещи и тръгнаха към вратата. Вторият пилот излезе от кабината, отвори вратата и спусна стълбичката.

— Докторе, искате ли да ви изпратим нещата с кола?

— Не, ще ги чакаме.

На пистата Кларк запита доктора:

— Какви неща?

— Оръдията на моя занаят, господин Кларк.

Пастермак го каза без най-малък намек за усмивка.

Един автобус ги закара до залата и след десет минути всички седяха в миниван „Форд“ на път за „Ранчо Драйв“ на юг. Спряха в паркинга за кратковременен престой „Маккарън“ и намериха място за колата. Джак набра телефона на Доминик, който отговори на второто позвъняване.

— Кацнахте ли? — запита Джак.

— Преди пет минути. Вие къде сте?

— Ще спрем пред изхода за пристигащи.