Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
След като се увери, че отровата е равномерно разпределена, Касеке я беше уплътнил с тънък слой восък за свещи, остави го да се втвърди и сглоби мината. Според наръчника трябваше да използва хартиени кърпички с напръскано по тях лепило за плат, но той знаеше, че восъкът върши същата работа. След това беше проверил всяко винтче, а после и дали правилно е сглобил корпуса на мината. В наръчника и това се споменаваше изрично: ако външният корпус е сглобен неправилно, е възможно отклоняване на ударната вълна. Тази инструкция той спази дословно.
Сега Касеке изтегли крачетата тип „ножица“. След това се погрижи надписът „предната страна към врага“ да сочи към входа на черквата, която след няколко часа щеше да е претъпкана, и заби крачетата в меката пръст сред живия плет. Легна по корем, изпълзя през храстите, обърна се и се вгледа през отворения мерник в горната страна на мината.
Добре. Идеално място. Взривът щеше да обхване не само входа и стълбите, но и част от тротоара.
Провери часовника на мината и го сравни със своя. Синхронизирани бяха. Касеке настрои хронометъра, натисна бутона „старт“ и изчака да се отброят няколко секунди, след което стана и си отиде.
Както обикновено през почивните дни, Ханк Алви се събуди рано в неделя сутринта и тихо измъкна трите деца от леглото, нахрани ги с овесена каша и гофрети с конфитюр от боровинки, след което ги настани пред телевизора с почти изключен звук, за да гледат рисувани филмчета. Дъждовните облаци от предишната вечер бяха оставили след себе си яркосиньо небе. През прозорците на хола струеше слънчева светлина и огряваше дъбовия паркет, на който седяха запленените от телевизора деца.
Малко преди седем приготви филия от квасен хляб и кафе за Кати и я събуди за закуска в леглото. Магазинът за гуми, в който беше управител, не работеше в неделя и само през този ден можеше да отмени жена си от онова, което иначе щеше да е пълна работна седмица. Тя често го уверяваше, че грижата за децата, за да може да спи час повече, е много романтична и секси и през повечето неделни вечери, след като децата си лягаха, му показваше точно колко цени жеста.
Но Ханк си каза, че това е за после, и наля кафето, което стоеше на подноса до току-що намазаната с масло филия. Повечето сутрини успяваше почти да стигне леглото, преди Кати да се обърне и да му се усмихне сънено. И сега направи така.
— Какво има за закуска? — запита тя усмихната.
— Познай.
— А, любимото ми.
Тя седна в леглото и нагласи възглавниците зад гърба си.
— Какво направи с децата, заключи ли ги в гардероба?
— Гледат Йо Габа Габа! Според мен Джереми е влюбен във Фуфа.
Кати отхапа от филията.
— Кой е това?
— Ами розовото цвете-мехур.
— Аха. Ще ходим ли на черква?
— Трябва. Пропуснахме две недели. Можем да идем в девет, а после да заведем децата в парка.
— Добре. Ще се направя красива.
— Готова си — каза Ханк и тръгна към вратата. — Сега ще пусна децата от гардероба.
Кати слезе по стълбите, облечена, сресана и гримирана още преди Ханк да стане готов с обувките. Най-големият им син, Джон, си ги връзваше сам, но Аманда и Джереми не можеха и затова Ханк се зае с едното дете, а Кати с другото, след което се изправиха и се заеха да търсят палтата си и ключовете от колата, после заключиха задната врата.
— Закъсняваме — викна Кати.
Ханк погледна часовника си.
— Още не е без петнадесет. Ще стигнем за пет минути. Добре, деца, да тръгваме…
Всички излязоха.
Половин пряка северозападно от черквата Касеке седеше на пейка на автобусна спирка и пиеше третата чаша кафе за деня. От този ъгъл виждаше идеално стълбите. Ето, вратата се отвори и хората заизлизаха. Касеке погледна часовника си: 8,48. Сега от пътеката, която обикаляше черквата и стигаше до паркинга отзад, идваха богомолците за службата в девет. Групата водеше младо семейство с три деца, две момчета и момиче, които се държаха за ръце и подтичваха пред родителите си. Касеке стисна очи и помоли Аллах да му даде сили. Имаше нужда. А децата, каквито са малки, щяха да умрат мигновено, толкова бързо, че дори няма да усетят болката.