Жив или мъртъв [bg]

— Здравейте, момчета. Как е?

— Добре е. Как е при вас?

Кларк сви пресилено рамене.

— Нов ден, нов долар и петдесет.

Мъжете се засмяха.

Кларк и Джак не спираха да вървят, като излязоха от паркинга и тръгнаха по алея, очертана от ремаркета. Озоваха се на един пристан и тръгнаха покрай корабите. Достигнаха пристана на „Лосан“.

— Не може да е толкова лесно — промърмори Джак.

— Ще урочасаш нещата, момче.

Завиха наляво по пристана. Петдесет метра по-надолу се виждаше спуснатата стълба на кораба, а основата й се намираше на около метър от пристана.

— Дали имат охрана? — зачуди се Джак.

— Внимавай, Джак. Ние, моряците, им викаме вахтени. Сега ще разберем дали има такъв.

Тръгнаха нагоре, а краката им тихо потупваха по железните стъпала. В горния край портичката стоеше отворена, но беше преградена от стоманено въже. Кларк откачи единия му край и двамата продължиха напред. От дясната им страна и напред една арка водеше към предната палуба; отляво горната палуба се простираше до кърмата. В средната преграда се виждаха три люка. Кларк извади пистолета си. Джак го последва. Тръгнаха към първия люк, тихо откачиха резето и го отвориха. Отдолу се чу звук, подобен на пляскане на две хилки за тенис на маса една в друга. Кларк наподоби пистолет с ръка и Джак кимна.

Последва втори изстрел.

След това от предната палуба се чу тихото пукане на радиотелефон.

Кларк посочи себе си, после надолу по стълбата, след което посочи Джак и насочи пръст към предната палуба. Джак кимна и Кларк изчезна навътре.

Джак направи две крачки по палубата и спря. Сърцето му биеше силно. Пое си дъх, за да се успокои. Премести пистолета в лявата ръка и избърса дланта си в панталона. Каза си, че трябва да се успокои. Да диша. Точно както по време на обучението. Разбира се, нещата тук се различаваха и той го знаеше, но се постара максимално да прогони тази мисъл. Каза си, че Джон ще се справи и не бива да се тревожи за него. И че трябва да се съсредоточи върху задачата си… Продължи напред, като пристъпваше внимателно, вдигнал с две ръце пистолета, който сякаш го водеше по палубата, и оглеждаше надстройката над себе си. Джак стигна при арката на предната палуба. Спря. От Доминик и Брайън знаеше, че ъглите са адска работа. Никой полицай не ги обича. Джак си припомни, че никога не трябва да бърза около ъглите. Трябва да надникне, да види каква е ситуацията и да се дръпне назад.

Постъпи точно така, надзърна и се дръпна. Отляво имаше стена, висока четири-пет метра. Джак осъзна, че това са контейнерите. По четири един върху друг и дванадесет напряко. Предните им ръбове опираха в издигнатата стена на предния товарен трюм. Джак надникна отново, като този път огледа палубата напред от трюма. Тъкмо възнамеряваше да се отдръпне, когато забеляза един силует, който се стрелна от другата страна на наредените контейнери и коленичи върху люка на трюма. Силуетът се зае да отваря резетата. След като приключи, отвори люка около петдесетина сантиметра и отново изтича нанякъде.