Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Гласът му все още отекваше в ума й:
— Твоят син ще бъде Танг.
Беше ли забелязал изненадата й? Беше ли забелязал колко неподготвена я свариха тези думи? Засмя се, за да го накара да престане да говори, да го накара да мисли, че всичко това е шега, ала по очите му личеше колко сериозно говори всъщност.
— Невъзможно е — каза тя, когато той го повтори. — Знаеш какъв е законът, Ли Юан.
— Спала ли си с него? Това ли искаш да ми кажеш?
— Какво?! — тя го бе погледнала объркано, шокирана от наглостта му. — Какво искаш да кажеш?!
Това явно не му даваше мира — продължи да настоява:
— Спала ли си с него? Преди сватбата? Важно е, Фей Йен. Спала ли си с него, или не си?!
Тя преглътна, сведе поглед и се изчерви силно.
— Не! Как?! Никога не сме имали възможност. И освен това…
Сълзите й го смекчиха. Но когато я остави да си поеме въздух, тя разбра. Законът казваше, че мъж не може да се ожени за съпругата на брат си. Но дали една съпруга беше наистина съпруга, след като бракът не е бил консумиран?
Беше го погледнала с широко отворени очи, смаяна и от това, че я иска за своя жена, и от това, че беше готов да се изправи срещу закона, за да я направи своя съпруга.
— Значи, разбра ме, Фей Йен? — беше казал той и тя бе кимнала; цялото й същество бе притихнало под огромността на всичко, което той й предлагаше. Негова съпруга. Искаше тя да бъде негова съпруга. Но нямаха възможност да си кажат нищо повече, защото старият прислужник дойде и съобщи, че баща му го вика — и той, изведнъж по-объркан и от нея, се бе поклонил и веднага бе тръгнал, оставяйки всичко нерешено.
СИНЪТ ТИ ЩЕ БЪДЕ ТАНГ.
Да, помисли си тя. Радостни сълзи изведнъж бликнаха от очите й. Така и ще стане. Така й е писано.
Канцлерът на баща му, Чун Ху-Ян, го пресрещна пред Залата на вечната истина. Огромните врати бяха затворени и ги пазеха стражи; огромното колело на УАЙ УИ ЛУН бе надвиснало над канцлера. Той се поклони на момчето.
— Какво има, Ху-Ян? Какво иска баща ми?
Но Чун Ху-Ян не беше усмихнат както обикновено. Изгледа Ли Юан странно, почти сурово, после махна шапката му за езда, завъртя го и го огледа от всички страни.
— Бях излязъл на езда… — заобяснява Ли Юан, но канцлерът поклати глава, все едно му казваше: „Тихо, момче.“
Юан преглътна. Какво се бе случило? Защо Ху-Ян беше толкова сериозен и официален? Да не би да е заради онова с прислужничките? О, богове, да не би да е заради това?
Доволен, Чун Ху-Ян отстъпи назад и даде сигнал на стражите.
Звъннаха два звънеца — първият — ясен и звънък, вторият — дълбок, отекващ. Бавно и безшумно огромните врати се отвориха.
Юан се загледа по пътеката, прекосяваща голямата зала, и потръпна. Какво ставаше? Защо баща му не го бе извикал в покоите си както обикновено? Каква беше тази неочаквана парадност?
Ли Шай Тун седеше на трона си върху Присъствената платформа в дъното на залата.
— Поклони се, Ли Юан — прошепна му Чун Ху-Ян и Юан изпълни нареждането — поздрави баща си с пълен КО ТУ за първи път от деня на приема — деня на състезанието с лък.
Изправи се бавно — студеното докосване на плочките призрачно трептеше по челото му. После хвърли поглед на Чун Ху-Ян и тръгна към баща си между колоните.
По средата на пътеката той забеляза непознатия, застанал в подножието на платформата. Висок, слаб ХАН с обръсната глава, облечен с керемидена роба на учен, но на гърдите му имаше дворцова емблема.
Момчето спря в подножието на стъпалата и се поклони още веднъж, след това се изправи и погледна Танга.
— Викали сте ме, татко?
Баща му беше облечен в официалните одежди, които обикновено носеше само при министерските аудиенции — яркожълт халат, поръбен с черно и извезан със свирепи златни дракони. Високата, многоетажна императорска корона го караше да изглежда още по-висок, по-достолепен, ако изобщо беше възможно. Когато Ли Юан го поздрави, той едва кимна, а лицето му, също като това на Чун Ху-Ян, беше странно сурово и безкомпромисно. Обикновено не поздравяваше така сина си.
Ли Шай Тун се вгледа в сина си, приведе се напред и посочи човека в подножието на стъпалата.
— Това е Су Лу Шан. Той има да ти разкаже нещо за света. Върви с него, Ли Юан.
Ли Юан се обърна към мъжа и кимна леко, изразявайки уважението си. Ученият веднага се поклони ниско. Ли Юан отново се обърна в очакване с лице към баща си, след това разбра, че срещата е приключила. Направи КО ТУ за трети и последен път и заотстъпва назад, озадачен и разтревожен от строгата официалност на баща си и от странното му нареждане.