Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
— Чернокож?
— Да, чернокож. С черна кожа, като теб и мен. Първо набеждават чернокожите, че са основните дилъри и потребители на кокаин, и представят проблема като расов. След това решават, че им трябват по-големи патрони, защото всичките сме надрусани. — Ровайо направи широк жест, все едно представя нов продукт, и каза театрално: — Нека кажем добре дошъл на новия „Магнум“, калибър 357.
Карл се намръщи. Терминологията му беше позната само бегло.
— Говориш за нещо джизъслендско, нали?
— По онова време не е имало Джизъсленд. Говоря ти за патрон с голям калибър и специално покритие. Преди двеста години.
Той кимна и потърка очите си с палец и показалец.
— Да, извинявай.
— Същото нещо се случило преди четиристотин години. Този път с автоматичната стрелба. — Ровайо отпи от кафето си. — Някакъв си Пакъл патентовал задвижвана с манивела картечница, която да стреля с квадратни куршуми по настъпващите турски орди.
Карл се облегна назад.
— Будалкаш ме.
— Не. Въпросното изобретение уж стреляло с кръгли патрони срещу християни и с квадратни, ако насреща ти са езичници.
— Я стига! Не е възможно да са създали нещо толкова сложно по онова време.
— Естествено. Устройството така и не проработило. — Гласът й изведнъж натежа. — За разлика от „Магнум“ 357. И „Хааг“.
— Чудовища, а? — тихо каза Карл. — А ти откъде знаеш всички тези неща, Ровайо?
— Интересувам се от история — каза чернокожата жена. — Както аз виждам нещата, ако не знаеш нищо за миналото, нямаш бъдеще.
Аспирират дробовете й, опитват се да възстановят дишането й. Тя просто си лежи, докато те правят всичко това — преди да започнат, докато го правят и след това, — лежи в локвата на собственото си безсилие. Целият процес напомня за движенията на бебето в средата на бременността, но по-силно и много по-начесто, сякаш в пристъп на мъничък истеричен гняв.
Споменът предизвиква сълзи, но те изтичат от очите й толкова бавно, че чувството я е напуснало, преди да са спрели. Няма излишни течности.
Устата й е пресъхнала. Кожата й е суха като хартия.
Ръцете и стъпалата й са отекли и все по-безчувствени.
Когато действието на вливаните й ендорфини отслабне, Севги усеща придвижването на собствената си урина, следи я според леките болки от претъркване по пътя й към катетъра.
Стомахът й е празен и я боли. В същото време й се повръща ужасно.
Когато ендорфините, тези прекрасни хормони на щастието, се влеят отново в кръвта й, тя се връща мислено в градината или на нощния ферибот по вълните на Босфора. Черна вода и весели градски светлинни. Спохожда я ярка халюцинация, уви, само веднъж, как фериботът пристава в Кадъкьой и тя вижда, че Марсалис я чака там. Тъмен и притихнал под лазерните светлини на лампите.
Протяга й ръка.
После през дозата хормони на щастието изплува болка, повлича я назад като ръждиви вериги и внезапно я залива шеметен страх, когато си спомня къде е. Лежи изцедена, напоявана и обезводнявана с торбички. Чаршафи, които имат нужда от смяна, и призрачните стражи на медицинското оборудване наоколо. И през всичко това — раздиращата, непоносима, объркана ярост към собственото й тяло, внезапно превърнало се в капан.
Опитваше се да работи.
Севги през повечето време се носеше по вълните на ендорфина, който й осигуряваше относителен покой. Установил беше, че в тези периоди може да я оставя сама, да излиза и да разговаря с Нортън в чакалните или в притихналите през нощта болнични коридори.
— Днес следобед си спомних нещо — каза на Нортън. — Седях в стаята й и какви ли не глупости ми минаваха през главата. Тогава си спомних, че когато със Севги отидохме да говорим с Манко Бамбарен, той позна якето ми.
И вдигна ръката си с яркия кант по дължина на ръкава.
— Е, и? — попита Нортън, след като хвърли поглед на якето. — Стандартно за Републиката затворническо облекло, сигурно всеки престъпник в Западното полукълбо знае как изглеждат.
— Не е чак толкова стандартно. — Карл се обърна, та Нортън да види надписа на гърба. Служителят на КОЛИН вдигна рамене.
— Сигма. Нищо чудно. Знаеш ли колко затворнически контракти са сключили тези момчета в Джизъсленд? Сигурно са вторият или третият най-голям корпоративен играч в бизнеса с местата за лишаване от свобода. Напоследък участват в търговете и тук, по крайбрежието.