Окованият нарцис

Върнахме се до клуба с малко излишно време. Плъховете бяха пристигнали за подкрепление в къщата ми и оставих Рафаел начело на спасяването, защото бе точно такова. Оставих се Зак да ме отведе до бърлогата на лошите невредима. Зак щеше да носи оръжията ми и теоретично щеше да ми ги върне, ако ми бяха нужни, теоретично. Но теория и практика не винаги са едно и също нещо. Зак веднъж вече се опита да ме убие; сега се предполагаше, че трябва да му се доверя с живота си. Изглеждаше лоша идея, но щях да го направя. С достатъчно време може би щяхме да измислим по-добър план, но нямахме време. Не и ако се надявахме да спасим Чери и Мика.

Изглежда прекарах по-голямата част от последните четири години закъснявайки. Твърде късно да спася хора, твърде късно да държа чудовищата настрана. Аз бях от почистващия отряд, някой който идва след като телата бяха разпръснати наоколо и оправяше бъркотията. Убивах чудовищата, но едва след като са направили ужасни неща. Дори сега, Химера бе клал и измъчвал, но можех да призная на себе си, ако не пред някой друг, че част от мен не й пукаше въобще за останалите. Искам да кажа, съжалявам за болката на Джина и любовника на Бахтус и че Аякс бе разсечен, но те бяха абстрактни за мен. Чери и Мика бяха истински. Колко бързо само Мика бе станал реален за мен, ме плашеше, но ако не се вглеждах много в това, можех да продължа напред, можех да мисля ясно, можех да дишам нормално. Мислейки твърде много караше мислите ми да се лутат наоколо, дъхът ми да издиша малко твърде бързо. Основната част от клуба бе мрачна и празна. Партито, както те казаха, бе горе. Бе в стаята в края на големия бял коридор, по който вървяхме да спасим Натаниел и Грегори преди дни. Химера чакаше отвън на вратата с черната си шапка и очите му леко се показваха от края, така че можех да видя бледо сиви очи. Носеше ужасно обикновен костюм, довършен с стегнаха вратовръзка и бяла риза, който констатираше странно с черната кожа на шапката. Държеше ръце зад гърба си, облягайки се на ръцете си. Опитваше се да изглежда нормален и отпаднал. Той бе изнервен и не ми трябваха ликантропски способности да забележа.