Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Единственият начин да спрем Химера и тези, който са му лоялни е тяхната смъртта. Предлагам да преглътнем различията си и да постигнем това.
-Говориш ужасно добре за гангстер?
-Аз съм негов гангстер, защото той надви малката ми глутница вълци, принуди ме да остана в тази форма и ме остави така. Когато ми позволи да опитам и да си върна вида, това бе най-доброто, което можах.
Погледнах в тези човешки очи.
-Само очите ти. - казах.
-Само очите ми.
Очите обикновено бяха едно от първите неща да стават животински ако останеш твърде дълго в формата на звяра. Очите му да бъда единственото човешко нещо бе странно. Но не го попитах за обяснение, защото изяждахме времето си и аз исках да си върне Мика и Чери.
-В тази форма - каза Зак, - не мога да съм повече от гангстер, подкрепление. Не мога да бъда човек.
Не се опитах да споря, че е човек. Оставих го.
-Нека да престанем. Боби Лий, Рафаел ще ни помогне ли с това?
-Така мисля. Той идва с достатъчно войници да направи добро шоу.
Погледнах към Бахтус.
-Хиените ще се присъединят ли към тяхното, какво, подтисничество? Ще помогнете ли на Зак и хората му.
-Зак винаги се е опитвал да ни спести болка. Той винаги говори за модернизация -Бахтус кимна. - Мисля, че останали ще се съгласят да работят с него, но дали ще се съгласят на всички да живеят след това, не мога да обещая.
-Ако ви помогнем да го унищожиш - каза Зак, - после се обърнеш и ни убиеш, няма да постигнем нищо.
Погледнах покрай Бахтус и Зак и погледнах обратно към снимките. Прекарах последните няколко минути не мислейки за тях. Успях да се концентрирам върху други неща, но бе този един поглед, който проби през всичките ми бариери, който обикновено бе пазят да не правя глупави неща. Станах, достатъчно рязко, че всички да ме погледнах.
-Ще убиеш ли Зак? - попитах.
-Не, но Марко, той трябва да умре. - каза Бахтус.
-Защо? - попитах.
-Той и хората змии трябва да умрат. - каза Бахтус.
-Съгласен - каза Зак. Той погледна нагоре към мен. - И мисля, че знам начин вълците да бъдат замесени.
-Слушам.
-Химера е вълк, хиена, леопард, лъв, мечка и змия.
-Той стои зад изчезването на другите алфи. - казах.
Зак кимна.
-Живи ли са още?
-Лъвът и кучето са. Химера все още не бе успял да ги накара да променят форма. Той никога не убива преди да пречупи някой.
-Нарцис жив ли е?
Това бе от Бахтус.
-Да - каза Зак. - Химера не бе успял да пречупи и него.
-Как нещо от това ще бъде в интерес на вълците? - попитах.
Бях отишла стоейки от другата страна на кухненската врата, противоположно на Бахтус. Не виждах снимките от тук.
-Химера никога не е успял да открие доминираща група животни достатъчно слаба да бъде превзета от чужденци преди, докато не чу за твоята вълча глутница.
Стоях права, отблъсквайки се от вратата.
-Какво искаш да кажеш?
-Якоб, Парис и няколко други, който останаха от моята глутница. Химера не можа да ме прати, защото състоянието ми би повдигнало въпроси.
-Да не казваш, че веднага щом Якоб стане Улфрик ще предаде глутницата на Химера? -Такъв бе планът. - каза Зак.
-И сега? - попитах.
-Сега или Якоб и останалите се съгласят да оставят глутницата където е или те умират. -Ще убиеш каквото е останало от твоята глутница, просто ей така? - казах.
-Престанаха да бъдат моя глутница много отдавна.
-Нека да си изясня това - каза Боби Лий, - ти искаш плъховете, вълците и леопардите да обединят сили с хиените и които от твоите се присъединят да унищожим останалите. -Да. - каза Зак.
-И ако не го направим? - попита Боби Лий.
-Говориш все едно имаме голям избор тук - каза Зак. - Нямаш. Химера ще направи нещо по-лошо от това да убие леопардите.Каквото му бе позволено да направи с хиените е отвън всяка цивилизована толерантност. Здравият му разум се изплъзва и има тези сред хората му, който ще направят ужасни неща без господар да им каже не. -Нужно е време да измислиш подобна защита. - каза Боби Лий.
Зак каза:
-Не виждам часовник, но времето изтича. Анита трябва да бъде при Химера преди двата часа да изтекат или ще стане лошо за Мика и леопарда.
-Продължаваш да казваш Мика и леопарда - казах, - сякаш познаваш Мика - имах ужасна мисъл и бях бавна да не помисля за нея преди. - Якоб е трябвало да доведе вълците за Химера и Мика е трябвало да доведе леопардите.
Казах го с празен глас. Тялото ми бе празно, все едно се разпадах вътре в себе си, удавяйки се в голямата бяла празнота, която ми позволява да убивам и да не мисля. -Мислехме, че техният алфа е мъртъв и ще бъде лесно - проговори ми. - Не знаехме за теб или не разбирахме какво си.