Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Демоните, които Гаред беше ударил, също се надигаха и се лекуваха, както Рена преди миг. Дотичаха още от тях, но стояха на безопасно разстояние от оръжията на Гаред и Рена. Пристигаха все повече полски демони, за да обкръжат двамата. Скоро цялата околност кипеше от тях, маса от извиващи се люспести тела, ярко грейнали от магия.
Но дори при такова превъзходство демоните не нападаха. Просто обикаляха и не позволяваха на Гаред и Рена да помръднат, така че двамата трябваше да стоят гръб в гръб и да стискат оръжията пред себе си, чакайки нападение, което така и не идваше.
В капан.
Но защо? Роджър се огледа. Въздушните демони кръстосваха в небето над тях, но и те сякаш не възнамеряваха да нападат. Каменните и дървесните демони продължаваха да копаят.
Идва нещо по-лошо. Роджър имаше много добра представа какво би могло да бъде.
Замисли се. Дори с магията на хората, която усилваше музиката му, не бе сигурен, че ще може да прогони толкова много чудовища, а и дори да успееше, въпреки необичайната си устойчивост тази нощ щяха да прегазят приятелите му, докато се разбягват.
Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и се благодари, задето бе дал заповеди на съпругите си да не го следват тази нощ.
— Аманвах — рече той в подбрадника на цигулката си. — Знам, че не съм бил най-добрият съпруг, но никога не съм съжалил, задето взех теб и Сиквах за съпруги. Бяхте най-достойните спътници, които човек може да иска, и ми помогнахте да намеря своето собствено достойнство. Ако не се върна, помнете ме, когато пеете.
Тя не можеше да отвърне, но така всъщност беше по-добре. Роджър се отказа от мелодията, която го правеше невидим, и започна нова, която достигна до всяко ядронско ухо.
Ето ме, казваше музиката. Слаб и беззащитен, а вие сте толкова, толкова гладни.
За момент не се случи нищо, но изведнъж всяко лице на ядрон се извърна рязко към него. Стотици черни очички го приковаха. По какъвто и начин мисловният демон да въздействаше на търтеите, те не можеха да загърбят природата си. Изпищяха и скочиха към него, изпънали дълги нокти, тракащи с челюсти.
Роджър се обърна и се затича по-бързо, отколкото някога бе тичал в живота си, като през цялото време не спираше да свири, да свиква демоните при себе си.
Арлен стоеше като от камък и наблюдаваше горите. Опита се да извлече магия, но тази край него беше слаба и от течението се отдалечаваше от него, привлечена от невидима сила. Опитите му да познае мястото около себе си не му помагаха.
Сякаш ги нямаше цяла вечност, но той знаеше, че бяха само минути. Острият му слух долови рева на демони оттатък фоновия шум, но след това чу и цигулката на Роджър. Зачака.
Докато тази музика не спира, помисли си Арлен, те са в безопасност. Ала спре ли…
В безоблачното небе нещо ярко проблесна. Арлен можеше да познае мълниеносен демон, когато видеше това. Дори по местата, където тези демони обикновено се появяваха, хората ги мислеха за измислица, а Арлен не бе виждал никога такъв в Анжие. Местните защитници дори не си правеха труда да включват защита срещу мълниеносни демони в защитените си кръгове.
Умовете могат да призоват всяка порода демони при себе си, осъзна Арлен и усети как шансът им да спечелят за пореден път намалява. Как щяха дърварите да се справят с яките плоски глави на глинените демони или ледените храчки на снежните демони, които можеха да смръзнат и строшат стомана? Или киселинната кал на блатните демони? Тези, чиито щитове и броня лично бяха защитени от Арлен и Лийша, щяха да са в по-голяма безопасност, но той много добре знаеше каква малка закрила представляват обикновените защитени брони срещу тези редки породи.
Ала Гаред и Рена имаха всички нужни защити, а Роджър все така свиреше…
Всъщност музиката се усилваше, акомпанирана сякаш от рева на хиляда ядрона. Роджър се появи от гората, тичайки колкото му държаха краката. Аурата му излъчваше неподправен ужас, донякъде потиснат от съсредоточеното му свирене. След секунда Арлен видя защо — сякаш безкраен поток от полски демони заизлизаха от дърветата.
Когато стигнаха на открито, те набраха скорост, но Роджър спря, преди да успеят да го настигнат, и смени мелодията с острите, стържещи звуци, които Арлен често го бе виждал да използва. Усилен от цигулката на Роджър, звукът удари демоните като физическа преграда и ги разпръсна.