Дневната война

Из цялото място имаше нещо отблъскващо. Можеше да го долови с всяка своя фибра. Хората не принадлежаха на подобно място.

Из мястото се прокрадваха полски демони, ниско приведени до земята, катереха се по купчините и душеха въздуха. Отгоре кръжаха въздушни демони.

Рена стигна обратно до тях.

— Твърде много места, където могат да се скрият демони. От тук нататък стоим близо един до друг.

Двамата кимнаха и всички заедно поеха по-навътре сред опустошението. Камари от камъни стояха издигнати на почти седем метра, както и купчини дървета. Роджър погледна към една от камарите, а след това обратно към пътя, по който бяха дошли.

— Колко надалеч мислите, че може да хвърлят една от канарите каменните демони?

Гаред също погледна назад.

— Ако е голям? Твърде далеч.

— Събират материал — каза Роджър. — Трябва да се върнем и…

— Още не — прекъсна го Рена. — Ако правят това, къде са всички каменни и дървесни демони?

Роджър преглътна буцата в гърлото си, знаейки, че Рена е права. Продължиха да заобикалят купчините, които навярно щяха скоро да полетят към Нова закрила. Накрая надникнаха иззад огромна купчина пръст и свариха демоните на работа. Бяха разчистили територията и бяха изровили дълбоки окопи, скални демони, дървесни демони и някои други породи, които Роджър не можеше да разпознае. Окопите бяха шест метра широки и над три метра дълбоки, но демоните продължаваха да разчистват пръстта, сякаш разравяха шума. Когато стигнеха до някой по-голям камък, откъсваха го от земята и го носеха при някоя от купчините.

— К’во правят? — попита Гаред, наблюдавайки наглед произволно разположените редици от окопи. — Защитен периметър ли вдигат? Защо ще им е?

— Тези са умни демони — напомни му Рена. — Наблизо има Ум, който ги направлява, може и повече от един да е.

— И пак няма смисъл — отвърна Гаред. — Демоните бягат от слънцето. Откъде накъде ще превземат територия?

Роджър обходи с поглед оформящите се по земята очертания, дело на демоните, и крайниците му изстинаха — можеше вече да даде име на чувството на отвращение, което го беше обзело и се увеличаваше, докато наближаваха.

— Строят защита.

Гаред и Рена рязко завъртяха глави към него и Роджър почувства ненадейно напрежение в мехура си. Създателю, ще се напикая.

Без да продума, той изтича зад една от големите купчини пръст, отвори наметалото си и едва свари да развърже връзките на панталона си, преди да се извие струята.

— Охаа… — Ала облекчението му не трая дълго, когато иззад него прозвуча ниско ръмжене. Роджър вдигна глава и се оказа лице в лице с полски демон, който се подготвяше за скок.

Той залитна назад, когато чудовището се изстреля към него, препъна се във все още незавързания си панталон и падна по гръб. Опита се да извади нож, но от тази позиция ловкостта му не бе достатъчна.

Гаред се озова до него и с рев замахна с брадвата си. Защитена от самия Арлен, тя разцепи главата на демона от муцуната чак до основата на врата и трупът покри Роджър с пръски сукървица.