Жената в бяло

Може би ви е казала същото, когато неразумно сте подпомогнали бягството и. Тя съвсем сигурно го е казала (както чух това лято) на клетницата, която се омъжи за нашия мил, безименен джентълмен, починал неотдавна. Ако вие или тази нещастна дама бяхте разпитали по-подробно дъщеря ми, настоявайки да ви обясни какво има пред вид, щяхте да видите как изведнъж губи самочувствие и става разсеяна, неспокойна и объркана; щяхте да откриете, че това, което ви пиша тук, е самата истина. Тя знаеше, че има Тайна, знаеше кой е свързан с нея, знаеше кой ще пострада, ако бъде разкрита — но до последния си смъртен ден не знаеше нищо повече, независимо от това какви важности си е придавала, независимо от налудничавото самохвалство, което е проявявала пред непознати хора.

Задоволих ли любопитството ви? Във всеки случай постарах се сериозно да го направя. Наистина няма какво повече да ви кажа за самата мен или за дъщеря ми. Най-трудните ми грижи, що се отнася до нея, приключиха с изпращането й на сигурно място в приюта. Поръчано ми бе в писмо да опиша обстоятелствата, при които бе изпратена в приюта, в отговор на някоя си мис Халкъм, проявяваща любопитство по въпроса. Тя навярно бе чула куп лъжи за мен от нечий език, привикнал да ги разправя. А после направих каквото можах да открия дирите на моята избягала дъщеря, за да я възпра да не извърши някоя пакост. Отидох сама да я търся там, където погрешно ми бяха съобщили, че е видяна. Но тези и други подобни незначителни подробности представляват малък или дори никакъв интерес за вас след това, което вече чухте.

Дотук писах с възможно най-приятелски тон. Но не мога да приключа това писмо, без да добавя думи, с които да изразя сериозното си възражение срещу вас и да ви порицая.

По време на разговора с мен вие дръзко намекнахте за произхода на покойната ми дъщеря по бащина линия, сякаш той може да се поставя под съмнение. Това бе крайно непристойно и много невъзпитано от ваша страна. Ако се видим отново, не забравяйте, моля, че няма да допусна да се накърнява доброто ми име и че нравствената атмосфера в Уелмингам (както обича да се изразява моят приятел свещеникът) не трябва да бъде опетнявана с никакви разговори от неморално естество. Ако си позволите да се съмнявате, че съпругът ми е бащата на Ан, вие ми нанасяте лично голяма обида. Ако сте изпитали и все още изпитвате някакво непозволено любопитство по въпроса, препоръчвам ви, във ваш интерес, да го овладеете веднъж за винаги. На този свят, мистър Хартрайт (за другия не съм сигурна), това любопитство няма да бъде задоволено.

Може би след тези ми думи ще сметнете за необходимо да ми се извините писмено. Направете го и аз с готовност ще приема извинението ви. След това, ако имате желание да се срещнем повторно, ще направя и следващата крачка и ще ви приема. Моите средства ми позволяват да ви поканя само на чай — но това съвсем не значи, че поради случилото се те са станали по-малко. Винаги съм живяла — както, мисля, ви казах — в границите на дохода си и съм спестила достатъчно през последните двадесет години, за да прекарам прилично остатъка от дните си. Не възнамерявам да напускам Уелмингам. Имам още едно-две неща, конто трябва да постигна тук. Свещеникът ме поздравява с поклон — както видяхте. Той е женен, но съпругата му не е толкова учтива. Намислила съм да стана членка на дружеството „Доркас“, а след това да накарам жената на свещеника да ме поздравява с поклон.