Героите умират

Докато се изкачваше по стълбите, той имаше достатъчно време да приведе в ред мислите си и да подбере доказателствата и аргументите си. Очакваше, че Бърн ще отхвърли откритието му просто от любов към противоречието, и беше решен да го засипе с факти.

Докато подтичваше по коридора в двореца, херцогът едва не се сблъска с един мрачен боец от Сивите котки, който се отдалечаваше бързешком от покоите на Бърн. Когато влетя в приемната му, графът седеше до масата, облечен с копринената си домашна роба. Бърн му се подсмихна и понечи да му предложи да седне с него, но Тоа Сител отказа с махване на ръката.

— Нямам време за това — рече той. — Трябва да намеря Каин. Ние трябва да го намерим.

Бърн сключи изписаните си вежди.

— Нима? Това може да се окаже проблем…

— Не може да бъде проблем. Бърн, той е един от тях. Каин е актир.

В продължение на една дълга секунда Бърн зяпаше неподвижно херцога, след което крайчетата на устата му се извиха в усмивка, която премина в подигравателно ухилване.

— Добре… — рече той, размишлявайки върху думите му. После избърса устата си с ленена салфетка и някакъв необясним прилив на енергия го накара да скочи на крака, и лицето му грейна радостно. — Добре!

Тоа Сител го изгледа сепнато.

— Вярваш ли ми?

— Разбира се, че ти вярвам — отвърна щастливо Бърн. — Не ми пука дали е истина, или не; пак бих повярвал. Защото това означава, че трябва да го убием. Още сега.

Графът щракна с пръсти. Един млад прислужник се появи откъм спалнята, понесъл официалното му облекло.

— И без това се канех да се обличам — рече Бърн.

Докато графът избираше дрехи и се гласеше, той разказваше на Тоа Сител как е получил задачата да проследи Каин и как онзи е успял да му се изплъзне.

— Но — отбеляза той, ухилен до уши — едно от момчетата ми донесе това малко преди да се появиш.

Той подхвърли на Тоа Сител един навит пергамент от агнешка кожа. Херцогът сръчно го улови, разгъна го и прочете съобщението, написано със ситния почерк на Ламорак.

Лицето му грейна.

— Заловил си го!

— Да, Каин ни отведе при него. Според мен е очаквал, че Ма’елкот го следи, и Ламорак е открил, че мрежата е белязана. По-умен е, отколкото изглежда.

— Кой?

— И двамата. Хайде, да видим какво има да ни каже.

— Ма’елкот — каза Тоа Сител. — Първо трябва да отидем при него — той трябва да научи за това. След това ще продължим с Ламорак.

— Зарежи тази работа — поклати глава Бърн и започна да изброява на пръсти: — Първо, той е зает с подготовката на оная илюзия и ако го прекъснем, може здраво да си го отнесем. Второ, той е в Желязната стая. Ако искаш да влезеш там, моля, заповядай, но не очаквай да те придружавам. И последно, ако му кажем това нещо, той няма да повярва. Познава Каин от години — по-отдавна от мен. Дори да ни повярва, все ще измисли някаква причина, за да ни накара да оставим Каин на мира. Знаеш го какъв е — сигурно си мисли, че ще е по-интересно, ако Каин е жив, или нещо от този род. По-добре ще е сами да намерим Каин и първо да го убием, не мислиш ли?