Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Армията също понесе някои загуби; мародерите започнаха да се организират в по-големи банди, много от които, особено в Града на пришълците, бяха добре въоръжени. Освен това между живеещите там нехора и властите отдавна имаше кървава вражда. И скоро тя окървави и канавките.
На сутринта по улиците се разнесе нов слух за актирите. Той се разпространи от бунтовниците към барманите, от пристанищните хамали към кочияшите и се обсъждаше навсякъде, където се събираха групички от граждани. Слухът разказваше за някаква магическа мрежа, чието докосване можеше да порази и най-злия актир и да го изпрати с писъци в ада, откъдето се беше появил.
А на зазоряване се случи следното:
Сива котка, който почиваше в далечния ъгъл на дългия коридор, видя до вратата, която трябваше да охранява, навит на руло пергамент.
На неутрална територия, в стая, обзаведена с възможно най-разкошното легло, Киърандел и Величеството се спогледаха. Утринните лъчи проблеснаха похотливо в очите на Киърандел; Величеството се усмихна със сънливо задоволство като заситен лъв.
Бърн се беше излегнал върху леглото в дворцовата си спалня и гледаше голите си слуги близнаци. Братът и сестрата — все още миришещи на похот и белязани с кървави резки от тънката жилава пръчка, с която обичаше да си играе Бърн — почистваха кадифената му туника и хвърляха уплашени погледи през рамо, търсейки одобрението му. Той следеше внимателно действията им. Туниката трябваше да е в идеално състояние, преди да ги накара да лъснат ботушите му — днес поводът беше официален и той искаше да изглежда идеално.
Ма’елкот стоеше сам в Малката бална зала и се взираше във Великата творба. В стаята цареше пълно мълчание; глината не вреше в котела и под него не проблясваха въглени. Днес нямаше никакво време за изкуство. Той се вторачи внимателно в лицето, което беше започнало да се оформя, и забеляза нещо ново в него, нещо, което не влизаше в замисъла му — една от онези случайности, които вдъхват живот на великите творби.
Това трябваше да е модел на собственото му лице, но сега, докато го гледаше, императорът осъзна, че дори и без да се променя нито един детайл в съществуващата структура, ако се гледа малко по-съсредоточено, Великата творба може да се превърне в лицето на Каин.
2.
Тоа Сител потърка уморените си очи и угаси лампата до лакътя си. Намиращият се зад гърба му прозорец на скрипториума в Манастирското посолство гледаше на изток, а слънчевата светлина беше далеч по-приятна от тази на лампата. Той намръщено се опита да фокусира погледа си върху ситните букви на лежащите пред него страници.
Признавайки неуспеха си, херцогът поклати глава, стана и се протегна така, че по целия му гръбнак премина вълна от пропуквания. Той въздъхна и скръсти ръцете си, за да разтърка наболяващите го рамене. Макар и цяла нощ да се беше занимавал с това, въпросите си оставаха повече от отговорите.
След нагласеното бягство на Каин той беше тръгнал право към посолството. Проникването вътре въобще не беше лесно — посолството представляваше истинска крепост насред града и заради бунтовете всички бяха в бойна готовност. Но накрая спокойната му настойчивост му помогна да получи достъп и да си уреди аудиенция при временния посланик. Той веднага го разпозна — това бе същият сериозен възрастен монах, който беше присъствал при задържането на Каин и убийството на предишния посланик. Когато чу молбата на Тоа Сител, той остана изненадан.
— Нашите досиета са наша собственост — изрече бавно монахът. — Но тук става дума за по-специални обстоятелства. Проблемът с Каин беше представен пред Монашеския съвет, но все още е твърде рано да говорим за решение. Възможно е да му бъде отредена смъртна присъда; почти сигурно е, че ще бъде изключен от Братството и може би дори обявен извън закона. Мисля, че може би ще ми бъде простено, ако разкрия досието му пред очите на един непосветен.
— При вас ли е? Имам предвид, при вас, тук? — беше попитал изненадано Тоа Сител. — Мислех, че ще се наложи да изпратим човек да го донесе от, ъъъ, от…
— Гартан Холд — бе произнесъл посланикът безизразно. — Не, досието му е тук, при нас. След битката при Серано Каин беше прехвърлен официално в Анхана и досието му беше изпратено тук. Може да не е напълно осъвременено, но ако изчакате в скрипториума, ще ви го донесат.
Тоа Сител се беше поклонил с благодарност и беше последвал съвета на посланика. Скоро след това бяха пристигнали двама ученици, които носеха по една обшита с кожа книга. Едната беше изцяло изписана, а от другата бе запълнена около една трета. Херцогът остана изумен — как е възможно един човек да извърши толкова много неща за краткия си живот?