Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Бърн кимна.
— Ти се заеми с това. Няколко от момчетата ще те придружат. Аз лично смятам, че за да се осъществи този план, Каин има нужда от онази мрежа. Оставих четирима души да я наглеждат и да го проследят, когато дойде да си я прибере. Те може би знаят къде се намира Каин в момента. Смятам да отида и да ги попитам.
Той протегна ръка през рамо и докосна дръжката на Косал нежно, сякаш галеше бедрото на любовница.
— Ако успея да го хвана, ще реша проблемите ни с един удар.
— Времето напредна — рече Тоа Сител, кимвайки към издигащото се над покривите слънце. — Не губи нито минута.
Бърн му протегна окървавената си ръка.
— Успех с Ма’елкот.
Тоа Сител я разтърси без колебание.
— А на теб късмет, Бърн. И приятен лов.
6.
С всяко примигване Киърандел усещаше дращене, сякаш очите ѝ бяха пълни с натрошени парченца стъкло. Тя разшири внимателно Обвивката си така, че тегленето от Потока да не се засича лесно, и позволи на прогонващата умората енергия да се влее в тялото ѝ. Щом представлението приключеше, щеше да разполага с достатъчно време за почивка.
Седналият до нея Крал на Кант гледаше през прозореца към събралата се долу тълпа. Обвивката му се вихреше в сребристо с розови оттенъци. Несъмнено някои от тези оттенъци бяха породени от удоволствието, което изпитваше от лицето и формата, избрани от Киърандел специално за него. За да постигне точно този оттенък на Обвивката му, през изминалото денонощие елфката внимателно беше обработвала илюзията за външния си вид — оформи косата си на вълни с наситен кестеняв цвят, сдоби се със светлокафяви очи, снабди кльощавите си хълбоци с добре оформени мускули.
Всеки мъж е много лесен за контролиране, когато го водиш за оная му работа.
— Онези момчета долу са от нашите, нали? — Гласът на Величеството преливаше от вълнение. — Богове, и тези може би са от нашите. Виждаш ли ги? Не направи ли двама с трико и с шапки с пера?
Киърандел погледна лениво през прозореца, без да проявява особен интерес към тълпите, струпващи се пред Стадиона на победата. За нея по-интересното се случваше тук вътре, в тази стая, с Величеството.
— Не знам — отвърна елфката. — Възможно е. Всъщност направих толкова много, че вече не си ги спомням всичките.
— И не можеш да ги разпознаеш, така ли? Не можеш да хвърлиш един поглед долу и да кажеш кои са нашите? Макар самата ти да си направила заклинанието?
Киърандел сви рамене.
— Илюзиите се захранват от грифоновите камъни. Те не черпят енергия от Потока. Не може да бъдат засечени.
— И така е добре. Майната им на пазачите с техните обиски — без твоята магия нямаше да можем и клечка за зъби да вмъкнем тук. — Той я погледна и възбудата в очите му го направи да изглежда почти привлекателен. — Сигурна ли си, че не искаш да се присъединиш към мен? Ще бъде адски зрелищно шоу.
Киърандел се усмихна като котка.
— Аз съм създадена за любов, не за война.
Тя нямаше никакво намерение да припарва до стадиона.
Ако зависеше от нея, повече никога нямаше да се доближи и до Каин.
Енергията, която го обграждаше, онази гигантска приливна вълна на Потока, която го следваше винаги — Киърандел не можеше да разбере какво представлява тя или как Каин успява да я създаде. Елфката беше повече от сигурна, че той няма представа за силата, вихреща се в живота му. Може би така ставаше при хората; може би видът им криеше под повърхността на съзнанието си много повече сила, отколкото можеха да съхранят магьосниците на първородните, и тя беше успяла да го открие само защото бе проучила отблизо странната черна Обвивка на Каин. Тази сила като че ли се зараждаше вътре в него, удвояваше се и се учетворяваше като река, която е преградена от пропукан бент. Киърандел имаше някаква представа какво щеше да се случи при събарянето на този бент — беше видяла намеци за това по време на сблъсъка си с Величеството в „Залагащия пришълец“.
Щеше да настъпи хаос. Пълно унищожение.
Елфката подозираше, че точно тази тъмна част от Потока едва не бе изкарала ситуацията в „Залагащия пришълец“ извън контрол; тя подозираше, че Каин със самото си съществуване привличаше силата точно както скалите на Божиите зъби привличаха снега. Там, където в продължение на години бяха царували мир и спокойствие, един Каинов вик щеше да пробуди лавина.
Тя нямаше никакво намерение да бъде на склона под него. Не и този път.
Нямаше смисъл да обяснява това на Величеството. Той никога нямаше да ѝ повярва. Освен това, ако Кралят умреше днес, Киърандел щеше да получи добра възможност да събере останалите живи Поданици под своето управление. Естествено, за предпочитане беше той да остане жив и планът на Каин да се осъществи; тя беше поела по пътя на заздравяването на връзките си с Величеството.