Оковите на скръбта

ВенДел потърка чело и издиша рязко, раздразнено.

— Всичко това е безкрайно интригуващо — призна Уакс. — Но, за съжаление, е и невъзможно.

— И защо? — попита ВенДел.

— Не знаете дори как, или дали изобщо би проработило това — каза Уакс и махна с ръка към екрана. — И дори да успеете да го измислите, ще ви трябва Завършен ферохимик — някой с поне две ферохимични дарби, защото ще трябва да може да съхрани както Самоличността си, така и някакво друго свойство в даден металоем. Поквара! За да постигнете онова, което описахте, и при това да създадете и аломанти, ще ви е необходим някой, който е по рождение Мъглороден и Завършен ферохимик.

— Това е така — потвърди ВенДел.

— И колко време е изминало, откакто се е родил последният Завършен ферохимик?

— Много, много дълго време — призна кандрата. — Но да се родиш ферохимик не е единственият начин това да бъде постигнато.

Уакс се поколеба, после се спогледа с Мараси. Тя кимна и той прекоси помещението, за да дръпне настрани дървения панел, зад който беше скрит вграденият в стената сейф. Той завъртя ключалката на правилната комбинация и извади книжката, която Железни очи му бе изпратил. Обърна се и я вдигна във въздуха.

— Хемалургия? Хармония я мрази. Чел съм какво е имал да каже лорд Мъглороден по въпроса.

— Да — каза ВенДел. — Хемалургията е… проблематична.

— Донякъде защото нямаше да съществуваме без нея — обади се МеЛаан. — А това не е особено приятна мисъл — че се е наложило да убият хора, за да се сложи началото на твоето съзнание.

— Създаването на нови клинове е отвратителна практика — съгласи се ВенДел. — Нямаме намерения да правим такова нещо, за да експериментираме със Самоличността. Вместо това чакаме. Рано или късно трябва да се роди Завършен ферохимик — особено при положение, че териският елит полага такива усилия да съхрани и предотврати разводняването на кръвните си линии. За съжаление, нашето… въздържание не се споделя от всички. Има и такива, които се приближават опасно до това да разкрият тези истини.

„Чичо ми“, помисли си Уакс и погледна надолу към книгата в ръцете си. Доколкото бе успял да разбере, Едуорн — мъжът, познат и като Костюма, — се опитваше да допринесе за раждането на деца-аломанти. Какво би направил, ако знаеше за хемалургията?

— Трябва да бъдем нащрек и да изпреварим онези, които биха използвали тази информация за користни цели — каза ВенДел. — Трябва да проведем експерименти, които да ни помогнат да разберем как биха работили тези лишени от Самоличност металоеми.