Оковите на скръбта

Уакс отпи от чашата. Разговорите с кандра оставяха чувство за тежест, понеже те караха да осъзнаеш, че повечето от тях вече бяха на стотици години, когато бе дошъл краят на Света на пепелта. Тези същества бяха древни. Уакс вероятно не биваше да се изненадва от високомерието им. За тях, той — както и всички останали живи същества — изглеждаха почти като деца.

— Самоличност — каза ВенДел, като докосна стената с тръстиката и хвърли сянка върху образа. — Лорд Ладриан, би ли могъл друг ферохимик да използва вашите металоеми?

— Не, разбира се — отговори Уакс. — Всички го знаят.

— Защо?

— Ами… защото не могат. Те са мои.

Ферохимията беше проста, елегантна. Ако напълниш металоема си с някакво свойство за един час — като теглото на Уакс или здравето и способността да се лекува на Уейн, например, — можеш да почерпиш същото качество за час в по-късен момент. Другият вариант беше да почерпиш изблик на сила с изключителна интензивност, но само с няколко секунди трайност.

— Суровата сила на аломантията, както и ферохимията — каза ВенДел, — е нещо, което наричаме Дарба. То е много важно, тъй като Дарбите са нещо уникално за всеки един ферохимик и присъщо само и единствено на него. На онова, което наричаме неговата Самоличност.

— Събудихте любопитството ми — каза Уакс, загледан в стената, докато ВенДел се върна с бавни стъпки при машината си. — Откъде знае? Моите металоеми… разпознават ли ме?

— В определен смисъл — отговори ВенДел и смени изображението с такова на ферохимик, почерпил физическа сила. Мускулите на жената се бяха уголемили до няколко пъти обичайния си размер, и беше вдигнала кон над главата си. — Всеки мъж или жена има Духовен аспект — част от тях, която съществува в напълно отделна Сфера. Може да се нарече неговата душа. Дарбата е пряко свързана с душата му — всъщност, може да бъде съществена част от душата му, по същия начин, по който кръвта е част от тялото.

— Значи ако някой е способен да вложи в металоем своята Самоличност — обади се Мараси, — както Уаксилий може да влага теглото си…

— Ще остане без такава за известно време — довърши ВенДел. — Като празен лист хартия, така да се каже.

— Значи ще може да използва чужди металоеми? — попита Мараси.

— Вероятно — потвърди ВенДел.

Смени още няколко изображения на ферохимици, които използваха заложбите си, преди да се спре на чифт металоеми. Семпли метални гривни, малко по-широки от обикновените, предназначени да се носят под лакътя, под дрехите. Тъй като изображението бе черно-бяло, не беше възможно да се определи видът метал, но по тях бяха гравирани древни териски символи.

— Някои вече експериментират с тази идея — каза ВенДел, — и резултатите до този момент изглеждат обещаващи. Възможността на даден ферохимик да използва от чужди металоеми, обаче, макар и интригуваща, няма да доведе до революционни промени. Обществото ни е пълно с индивиди, надарени с изключителни способности — това би било просто поредният вид такива. Не; това, което ме интересува, е обратното, госпожице Колмс. Какво ще стане, ако ферохимикът се освободи напълно от Самоличност, и напълни друг металоем с някакво друго свойство. Сила, да кажем. Какво би се получило?