Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Седмата жертва - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Седмата жертва

Электронная книга - «Седмата жертва». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. Романът „Седмата жертва“ е 21-а книга с главна героиня подполковник Анастасия Каменская. Действието се развива в Москва в края на 90-те години. Нито старши пълномощникът от криминалния отдел на милицията Настя Каменская, нито следователят Татяна Образцова биха могли да предположат, че участието им в телемоста „Жени с необичайни професии“ ще доведе до трагедия. След предаването тайнствен убиец започва методично да убива самотни бедни хора, а около труповете оставя непонятни послания. За кого са предназначени те — за Настя или за Татяна? И кой ще бъде следващата жертва?
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 181
Перейти на страницу:

От изненада Татяна се вцепени, а Андрей Тимофеевич отключи вратата на апартамента си и се скри в тъмното антре. Кой знае защо, тя очакваше, че съседът ще затръшне вратата. Но тя се затвори почти безшумно.

Към девет часа вечерта отново се обади Настя:

— Зарубин е установил какви дрехи е купила нашата мадам. Между другото, фамилното й име е Старостенко. Пълна дамска екипировка, като се почне от бикините и сутиена и се свърши с перуката, шлифера и обувките. На касовите бележки се отпечатва името на магазина и Серьожа е вдигнал на крак всички продавачки. В жилището са били разхвърляни етикети от дрехите и по тях продавачките са му съставили пълен списък: какво, от какъв плат, какъв цвят и номер, чие производство. Въпросът обаче е там, че Старостенко не е купила тези неща.

— Тоест как? Откраднала ли ги е?

— Таня, събери си ума, та нали е имало касови бележки — възмути се Настя. — Всичко е платено. Само че го е платил друг.

— Кой?

— Там е въпросът я. Продавачките много добре си спомнят тези дрехи, защото рядко се случва купувачите да избират пълен гардероб. Още повече в наше време, когато всичко поскъпна три-четири пъти. Пазарували са две млади момичета, наглед и според акцента — не московчанки, а някъде от Юга.

— От Кавказ ли? — уточни Татяна.

— Не, от Украйна или от южните краища на Русия. Ставропол, Ростов, Краснодар — нещо такова. Фрикативно „г“ и интонацията към края на фразата при тях се покачва.

— Странно… — Татяна помълча. — Каква връзка може да има между една арбатска алкохоличка на над четирийсет години и млади момичета провинциалистки? Та нали не може Старостенко да ги е помолила да напазаруват тези неща за нея?

— Не може — съгласи се Настя. — Нито един нормален човек, най-малко пък беден като нея, не би дал такава сума на чужди хора срещу честна дума. Ами ако я измамят и изчезнат с парите? Макар че подобна молба е напълно обяснима. Старостенко се вижда в огледалото и разбира, че ако влезе в приличен магазин, ще я съсипят от подигравки. Или веднага ще я изгонят от пробната. И ще й крещят да не пипа скъпите дрехи с мръсните си ръце. Тя наистина може да се е срамувала да влезе в магазин. Но не вярвам, че може да е дала толкова пари на първите две срещнати момичета.

Изводът беше ясен като бял ден. Някой е помолил момичетата да купят всичко необходимо, но не и изчезналата Старостенко. Направил го е човекът, който й е платил за услугата. Човекът, който е написал текста на плаката. Човекът, който не е искал продавачките в магазина да го запомнят.

— Настя — попита Татяна след минута пауза, — а за какво е бил все пак този цирк? Ако има някой трети, той е платил на Старостенко за услугата и е изчезнал в неизвестна посока. Той не би трябвало да се интересува как и за какво тя ще похарчи парите. А ние с теб стигаме до извода, че той не само й е платил, но и е положил определени усилия тази арбатска алкохоличка да бъде добре облечена. Защо?

— Не знам — въздъхна Настя. — Чувствам, че именно тук нещо не се връзва. Именно тук се крие нещо. Вероятно ужасна тайна — мрачно се пошегува тя.

— Или смъртна заплаха — добави Татяна. — С една дума, драга, ще трябва да си признаем, че си имаме работа не с шегаджия. Това е същество сериозно и с планирана отдалече цел. Как мислиш, колко дни ще минат, докато той се обади отново?

— Сигурно три дни — предположи Настя. — А може и два.

Но тя грешеше.

Каменская

В понеделник сутринта, както обикновено, се състоя оперативката при Гордеев. Виктор Апексеевич не изглеждаше добре и всички служители в отдела разбираха, че колкото и той да отлага решението на проблема с болницата, този момент аха-аха ще настъпи. Или вече е настъпил. Напоследък Колобок2 (както бяха кръстили всички Гордеев) доста често масажираше лявата страна на гърдите си или лявата си ръка, на бюрото му забелязваха опаковка валидол и макар че той никога не се оплакваше, всички разбираха какво означава това.

— Да минем към неприятните неща — каза полковникът в самия край на оперативката. — Всички знаете какъв инцидент стана в събота с Анастасия.

вернуться

2

Колобок — Колобок, симид, хлебче (руски). — Б.пр.

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)