Седмата жертва
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #21
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0781-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Седмата жертва». Краткое содержание книги:
— Ей го на! — обиди се Бръснатия. — Нея и вкъщи я няма, а ти ми разправяш — болна била. Скитосва някъде. Абе, нали ти казах, кучка. Винаги си е била такава. Ние сме хора обикновени, а тя, видите ли, балерина. Балерина Грета — от балета… Винаги си е вирила носа, вечно се смяташе за нещо повече от нас. Затова не е дошла у Тамарка.
— Чакай малко — спря го Сергей, — не преувеличавай. Миналата година нали е идвала на рождения ден на Тамарка?
— Е, дойде.
— И по-миналата ли?
— Да.
— И винаги е участвала във вашите гуляйчета?
— Ами че как.
— И ви е канила вкъщи?
— То се знае. Ти всъщност си прав, винаги е идвала. Вчера обаче, кой знае защо, не дойде…
— Ето, виждаш ли. Може да й е толкова лошо, че да не може да стане. Знаеш ли, има такива болести, когато човек е в съзнание, но няма сили да стане от леглото. Или си е счупила крака и не може да ходи. А може да лежи в безсъзнание, а ние с теб стоим тук и я обсъждаме. Вениамине, не ми прави физиономии, знам със сигурност, че имаш ключ от това жилище. Извади го, не се притеснявай.
— К’во приказваш, началник — замънка Бръснатия, — откъде у мене ключове… Че аз никога…
— Хайде, хайде, отваряй — махна с ръка Зарубин. — Разрешавам ти. На моя отговорност.
Естествено Сергей блъфираше с това „знам със сигурност“, но пък наистина познаваше добре характера на Вениамин Полников. Още щом Венка заговори, че Танцьорката „се надува и вири нос“, оперативният работник схвана всичко. Полников смяташе, че е неотразим външно и неповторим в сексуално отношение. Той до такава степен смяташе себе си за Мъж с главна буква, че всеки ден се бръснеше и сутрин, и вечер, въпреки насмешките на околните. С това си беше заслужил и прякора. Всички жени според него трябваше да го боготворят заради истинския му мъжки характер и огромната потенция. Единственият му недостатък е социалният му статус. Вярно, статусът му не беше съвсем в ред. Но във всичко останало е къде-къде пред другите. Така че щом една жена го отхвърля — въпреки всичките му качества, — причината може да бъде само една: тя се надува, не й харесва именно социалният статус на Бръснатия.
Щом Бръснатия е бил любовник или както се казва в милиционерските протоколи — съжител на Надка Танцьорката, значи със сигурност може да влиза в жилището й. Дали с ключ, получен от самата стопанка, или с ножичка за маникюр — няма значение. В случая влезе в действие именно ножичката.
— Надя! — извика Полников, отвори вратата и влезе в антрето. — Надя, вкъщи ли си?
Жилището беше празно.
— Скитосва! — със злорадо удовлетворение констатира Вениамин. — Така си и знаех. Такива като Надка никога не боледуват. Гадина тънкокрака!
Сергей обиколи занемарената донемайкъде стая, огледа обстановката. Набиха му се в очи ярките пликове, разхвърляни по пода. Около тях се търкаляха и отрязани етикети и касови бележки. Той ги вдигна и внимателно ги заразглежда. Зарубин не можа да разбере какво е написано на етикетите и от каква стока са, но бързо си изясни какво говорят касовите бележки. След минута вече знаеше на коя дата, от кои магазини и срещу каква сума е било купено всичко.
— Я виж тук — извика той Бръснатия, който се бе възползвал от случая и вече тършуваше в бюфета на стопанката за алкохол, — приятелката ти вчера доста е пазарувала.
— К’во? — не разбра Вениамин, защото вниманието му беше съсредоточено върху съдържанието на кухненските шкафчета.
— Твоята Надка вчера си е накупила дрешки почти за десет хиляди рубли.
Полников дотича от кухнята с облещени очи.
— За колко, за колко?
— За десет хиляди.
— Постарому значи за десет милиона, така ли?
— Именно. Излиза, че си имате богата приятелка.
— А стига бе — искрено се възмути Бръснатия, — пенсията й е жалка и отникъде няма нищо допълнително. Дори телефона й изключиха, защото не го беше плащала цяла година. Откъде ще има толкова пари?
— Ето това бих искал да знам и аз — замислено промърмори Зарубин. — Откъде твоята Танцьорка ще има толкова пари? Ще трябва да я потърся и да я попитам. Може да е обрала някого?
— Е, недей така — вече без предишната увереност в гласа възрази Бръснатия. — Надка не е крадла.
— Откъде тогава са парите? Хайде, обясни ми, Вениамине, само че просто, ясно и достъпно, откъде една бедна, пиеща пенсионерка може да получи толкова пари?