Седмата жертва

— Успокойте се, не ви заплашва лудница. Впрочем знае ли човек… Лекарите са непредсказуеми. Обявиха за вменяем абсолютно лудия Йонесян, по прякор Мосгаз. Обявявали са за болни психически здрави дисиденти. Така че нищо не мога да гарантирам.

— Не бих искал такъв резултат.

— Разбирам. Вие искате шумен процес, който да влезе в учебниците. Искате възможност да говорите пред съда и да изречете на всеослушание това, което казахте сега на мен. Какво друго искате?

— Искам смъртна присъда.

— Искате своевременна и лека смърт?

— Искам да ме убие държавата, а не малограмотен лекар или обезумял бандит.

— Ами да, и то да го направи сега, докато още не сте се разболели от нищо страшно и не сте станали слаб и безпомощен. Не искате ли прекалено много, Иля Андреевич? Вие сте изживели ярък живот, достигнали сте големи висоти в професията си, насладили сте се на признание и уважение. Обичали сте жените и те са ви обичали. Били сте добре обезпечен материално и дори сте си позволявали да ходите на почивка в чужбина. И сега искате да се скриете от кредиторите, без да платите за всичко това. Принудена съм да ви огорча, Иля Андреевич — в нашата страна е въведен мораториум върху смъртното наказание. Не знаехте ли това? Смъртните присъди се произнасят, но не се изпълняват. Пред вас има добра перспектива — доживотен затвор. Това ще ви осигури такива страдания, че ще си платите изцяло. Няма да видите лека смърт.

— Злорадствате ли?

— Нищо подобно. Просто се радвам. Без злоба.