Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кървава разходка [bg]
Кървава разходка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървава разходка [bg]

Электронная книга - «Кървава разходка [bg]». Краткое содержание книги:

В Западен Лос Анджелис са извършени няколко потресаващи убийства. Несвързаните думи на един от дългогодишните пациенти на психиатрията „Старкуедър“ сякаш ги предсказват. На пръв поглед между жертвите няма нищо общо, но детектив Майлоу и неговият сътрудник д-р Делауер имат друго усещане. По пътя към истината двамата професионалисти попадат в капан от семейни тайни, мъст, омраза и коварство както между стените на психиатрията, така и по улиците на Ел Ей, където смъртта, наркотиците и сексът понякога се превръщат в стока.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 179
Перейти на страницу:

Увеличение с почти сто хиляди долара за три години. Схемата на депозита не се променяше: никакви тегления, месечни вноски от три хиляди в края на всеки месец.

— Вероятно част от заплатата й — предположих аз.

— Тиоболд каза, че е получавала около четири хиляди, значи вероятно е внасяла в банката три хиляди, а другото й е оставало за харчене. Сякаш нищо не се е променило по времето, когато е работила в „Старкуедър“. Което е разбираемо. Нейната професионална характеристика и дава възможност да получава и съответната заплата.

— Пестелива жена — казах аз. — Как ли е плащала сметките си? И данъците? Намери ли чекова книжка?

След секунди Майлоу я откри в същото чекмедже.

— Месечни вноски от по петстотин… в последния петък от месеца — същия ден, в който е внасяла и в банковата си сметка. Жената е била като часовник… Изглежда, е подписвала главно чекове за дребни суми — вероятно за домакинството… Може би е имала кредитна карта, а останалото от сметките е плащала в брой. Затова е държала петстотин или приблизително толкова вкъщи. Или в портмонето си. За някой наркоман това би било доста кръгла сумичка. А и не намерихме дамската й чанта. И все пак не ми прилича на грабеж.

Поклатих глава:

— Не. Въпреки че убиват хора и за по-малко. Как успяхте да я идентифицирате без чантата й?

— По регистрацията на колата. Взехме отпечатъци и ги сравнихме с дипломата й за психиатър… Възможно ли е някой наркоман да я е нападнал с цел да я обере? Тя отива да пазарува и я пречукват заради парите, които носи у себе си. Но кой наркоман ще си направи труда да я напъха в чували за отпадъци, да я откара до някакво полуобществено място и да зареже отзад колата й, когато е можел да я захвърли на някое тъмно местенце и да направи няколко кръгчета с буика през нощта? Въпреки че, пак повтарям, повечето престъпници вземат хапчета за затъпяване… Добре, да видим какво друго е оставила след себе си…

Майлоу се зае с останалата част от съдържанието на бюрото. Парите се оказаха в бял ненадписан плик, забутан в задната част на лявото долно чекмедже. Девет банкноти по петдесет долара под черно кожено тефтерче, подарено от някаква фармацевтична компания. Календар отпреди три години, празни листове.

— Значи може би е имала около петдесетина долара у себе си — каза той. — Голяма прахосница! Това съвсем не ми намирисва на грабеж!

Поисках да ми даде спестовната книжка и я прегледах страница по страница.

— Е? — попита Майлоу.

— Каква автоматичност! Една и съща схема, непроменяна нито на йота, седмица след седмица. Това, че няма някакви значителни тегления, означава също, че не е взимала отпуск, нито е харчела непредсказуемо. А това, че няма други вноски, освен от заплатата, подсказва, че не е получавала издръжка от бившия си мъж. Освен ако не я е влагала в друга сметка. Също така тя е поддържала своя собствена сметка по време на брака си. Ами данъчната й декларация? Да не би да я съхранява в архива си?

Той прекоси стаята и отиде до картонената кутия. Вътре имаше две данъчни декларации — за федералните и щатските налози, акуратно подредени.

— Никакви странични доходи, освен заплатата, не е издържала никого, освен самата себе си… Нещо липсва. Като че ли отрича да е била омъжена.

— Или се е съмнявала още от началото.

Той се зърна с пачка документи и ги запрелиства.

— Обичайните сметки… А, ето я и кредитната карта… „Виза“. Купувала е храна, дрехи, бензин за буика и книги… Не много често — през повечето месеци само по три-четири покупки… И е плащала навреме. Не представляват интерес.

Накрая на пачката имаше застраховки на колата. Премия, че не пуши, и шофьорска книжка без никакви глоби. Това, че нямаше вноски за буика, означаваше, че колата сигурно е била нейна собственост. Дори не е подозирала, че в края на краищата тя ще се превърне в нейния ковчег на колела.

Майлоу си записа нещо и върна документите в кутията. Аз мислех за онова, което не бяхме намерили: сувенири, снимки, кореспонденция, поздравителни картички. Нищо лично.

Нямаше и квитанции за платени имуществени данъци или удръжки. Ако е живяла под наем, защо нямаше издадени чекове, че го е плащала?

Зададох този въпрос. Майлоу отговори:

— Може би бившият й съпруг е плащал ипотеката и данъците. Може това да е била неговата издръжка.

— И сега, когато нея вече я няма, той се е отървал. А ако пък е плащал нещо за собствеността на къщата, това е малък стимул за теб. Имаш ли някаква представа кой ще получи двеста и четиридесетте хиляди долара? И ще се появи ли?

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)