Кървава разходка [bg]

Посочих девствения под.

— Или е възнамерявала да прави ремонт, или въобще не е изпитвала нужда от мебели.

— Както казах, тягостна атмосфера. Хайде да огледаме и останалата част от къщата.

Коридор вляво водеше към баня и две малки спални, първата — подредена като кабинет. Никакви килими, същите примитивни дъсчени подове, същото пронизително ехо.

Майлоу коленичи в коридора и прокара пръст по гладкия чист дъбов под.

— Може би е събувала отвън обувките си. Като в японски дом.

Започнахме със спалнята. Пружинен матрак на пода без дървена рамка, скрин с четири чекмеджета с фурнир от американски орех, нощно шкафче със същия фурнир. На шкафчето имаше кутия с хартиени носни кърпички и лампа с бяла керамична основа, заоблена, с форма на огромен пашкул. Спирали от бял прах, разкрили, издайнически концентрични кръгове от невидими отпечатъци.

— Чаршафите са в лабораторията — каза Майлоу — заедно с дрехите й. — Заобиколи матрака, пъхна ръка под него, отвори шкафчето. Празно. Също като скрина. — Наблюдавах, докато опаковаха бельото й — каза той. — Нищо скандализиращо, единствено обичайният бял памук. Малък гардероб: дрехи, пуловери, блузи, всичко, подбрано с вкус от „Мейси“, евтино служебно облекло, нищо скъпо. — Застана вдясно от матрака, погледна към тавана, после пак към празния скрин. — Не се е изнасяла, Алекс. Просто така е живяла. Ако можеш да наречеш това живот. — В кабинета той сключи молитвено ръце и каза: — Дай ми нещо, което да ми свърши работа, Господи!

— Мислех, че вече си огледал всичко.

— Не напълно. Не можех — с всички онези криминалисти, които се суетяха тук. Само тази кутия. — Посочи една картонена кутия, поставена на пода. — Тук открих документите по развода. Едва ли не най-отгоре.

Отиде при бюрото и огледа книгите в евтините шперплатови секции, които покриваха две стени. Полиците бяха претъпкани и се огъваха. Томове по психология, психиатрия, неврология, биология, социология, завързани с въженца списания, подредени по години. Навсякъде бял прах и отпечатъци.

Майлоу изпразни горното чекмедже, пълно със скоби за телбод, кламери, хартиени листчета и валма мъх, после се захвана да тършува из второто.

— Чудесно, ето ни и нас! — Той размаха подвързана в червена кожа спестовна книжка. — „Сенчъри Банк“, „Сънсет и Кахуенга“… я виж ти… изглежда, добре е печелила.

Аз отидох до него и погледнах страницата, на която я бе отворил. Наличност от 240 000 долара и няколко цента. Той посочи първата страница на книжката. Първата вноска бе направена преди три години, сумата бе прехвърлена от предишна книжка и беше с деветдесет и осем хиляди по-малко от сегашната.