Спящата кукла [bg]

— В килията ли?

— Да. Така ще да е станало. А пък ако някой се е изгорил, сигурно не е внимавал. Добре огледах района. Когато се измъкнах, навън нямаше никого. Как ще убия трима души съвсем сам? Това е смехотворно. Полицията и журналистите обаче искат да ме натопят. Както става винаги. — Слабото му лице беше почервеняло. — Лесна мишена съм за тях.

— Както е станало с онова семейство преди осем години — тихо вметна тя с надеждата, че ще го успокои.

Даниел й беше разказал, че с негов приятел отишли у Кройтънови, за да обсъдят една своя идея с компютърния гений. Когато стигнали обаче, се оказало, че приятелят му бил намислил нещо съвсем друго — да ограби хората. Зашеметил Даниел и започнал да убива. Даниел дошъл на себе си и се опитал да го спре. Накрая се наложило да убие приятеля си при самозащита.

— Хвърлиха вината върху мен, защото, както се сещаш, много мразят, ако убиецът умре. Някой влиза в училище, застрелва цял куп ученици и после се самоубива. Полицията иска злосторникът да остане жив. Иска някой да бъде наказан. Такава е човешката природа.

Прав беше, замисли се Джени. Тя се поуспокои, но още се боеше, че го е ядосала.

— Извинявай, мили. Не трябваше да казвам нищо.

Очакваше да й каже да мълчи, дори да слезе от колата и да се махне, но за нейно удивление Даниел се усмихна и я погали по косата.

— Можеш да ме питаш за каквото поискаш.

Тя пак го прегърна. Почувства сълзи върху бузата си и ги избърса. Гримът й се размаза. Тя се отдръпна и се втренчи в пръстите си. О, не! Какво направи! Искаше да е красива за него.

Страхът се върна, по-силен.

„О, Джени, с такава коса ли ще ходиш? Сигурна ли си, че го искаш?… Не искаш ли бретон? Той ще закрие това високо чело.“

Ами ако не оправдае очакванията му?

Даниел Пел притисна лицето й между силните си длани.

— Мила, ти си най-красивата жена. Дори нямаш нужда от грим.

Сякаш четеше мислите й. Тя пак заплака.

— Страхувах се, че няма да ме харесаш.

— Не те харесвам, красавице, обичам те. Спомняш ли си имейлите ми?

Джени си спомняше всяка дума, написана от него. Вгледа се в очите му:

— Ох, ти си такъв прекрасен човек…

Притисна устни в неговите. Макар че във фантазиите си правеше секс с него поне по веднъж на ден, това бе първата им целувка. Почувства допира на зъбите му, езика му. Останаха вкопчени в тази страстна прегръдка сякаш цяла вечност, макар че може би не продължи повече от няколко секунди. Джени бе загубила представа за времето. Искаше да се слеят в едно, притисна се още по-силно до него.