Часовникаря [bg]

Кинесиката е рядка специалност, но Кейтрин Данс не би избрала друга професия. Общуването с хора ѝ действаше като наркотик. Те я омайваха, зареждаха я с енергия. Възхищаваха я и ѝ действаха като предизвикателство. Тези милиарди странни същества, щъкащи по света, говорещи най-странните, прекрасни и ужасни неща… Споделяше чувствата им, страховете им, радостите им.

След гимназията Данс бе работила като журналистка — професия за хора без цел в живота и с незадоволимо любопитство. Стана съдебен репортер и прекарваше безброй часове в съдилищата, наблюдавайки адвокати, подсъдими и съдебни заседатели. Осъзна нещо много интересно за себе си: докато наблюдаваше и слушаше свидетеля, бързо познаваше кога казва истината и кога — не. Когато погледнеше съдебните заседатели, веднага разбираше дали се отегчават, дали са объркани или заинтригувани от делото. Познаваше кои адвокати не стават за професията си и кои ще се издигнат в нея.

Виждаше кои полицаи работят самоотвержено и кои просто чакат да съберат години за пенсия. (Един от първия тип ѝ направи особено впечатление; преждевременно прошарен агент на ФБР от клона в Сан Хосе, който духовито и разпалено свидетелстваше в дело срещу организираната престъпност. След присъдата тя го изнуди да ѝ даде специално интервю, а пък той я подмами да излязат на ресторант. Осем месеца по-късно се ожениха.)

Недоволна от репортерския живот, Кейтрин Данс реши да смени попрището си. За известно време животът ѝ се обърна надолу с главата — в ролята на майка на две малки деца, съпруга и студентка — но все пак успя само за две години и половина да завърши Калифорнийския университет в Санта Крус със специалности психология и комуникации. Отвори консултантско бюро, в което съветваше адвокатите какви съдебни заседатели да избират и кои да избягват. Справяше се отлично и печелеше добре.