Часовникаря [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #7
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
ISBN: 954-939-535-9
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Часовникаря [bg]». Краткое содержание книги:

В студена декемврийска вечер по пълнолуние в Ню Йорк Сити двама души са брутално убити. До местопрестъплението е оставен старинен часовник, който зловещо тиктака, и странно стихотворение за последните минути от живота на жертвите. Убиецът се нарича Часовникаря. Екипът Райм-Сакс е натоварен да спре серията прецизно и хладно изчислени убийства, преди Часовникаря да е помрачил Коледните празници. Въпреки доказателствата, че си има работа с психопат, Райм никога не приема за чиста монета прибързаните заключения и започва разследване. Истината се оказва съвсем различна, а Часовникаря — изключително интелигентен и умел актьор. Часовете изтичат, Райм трескаво търси истинската му цел, без да знае, че е заобиколен от предатели в собствения си дом. В същото време Амелия Сакс оглавява първото си разследване като детектив - „самоубийството“ на виден бизнесмен. Разкритията по случая не само я сблъскват с корумпирана полицейска групировка, пуснала корени във ФБР и кметството, но заплашват да разрушат и партньорството ѝ с Райм. Да четеш Джефри Дивър е като да играеш срещу гросмайстор — тъкмо си мислиш, че си отгатнал следващия ход, и авторът те хвърля в шах. Джефри Дивър е автор на Колекционерът на кости, Убийте Райм, Каменната маймуна, Милост, Сълзата на дявола, Невидимия и Дванайсетата карта. Романите на Дивър се издават в над двайсет и пет страни.

Перейти на страницу:

— Ще използваме името, което той толкова услужливо ни е оставил. Часовникаря.

Докато Пуласки пишеше под диктовката на Райм, Купър взе епруветка с малка проба от нещо, приличащо на пръст. Погледна я на микроскопа. Започна от най-малкото увеличение. (Някои по-неопитни лаборанти започваха веднага от най-голямото, при което виждаха интересни абстрактни образи, но с твърде малко значение за криминалистиката.)

— Прилича на обикновена пръст. Ще видя какво друго съдържа.

Той подготви проба за хроматографския апарат, комбиниран със спектрометър, сложна машина, която разделя и определяше различните вещества, съдържащи се в пробите.

След като получи резултата, Купър погледна монитора и обяви:

— Така, има мазнина, азот, урея, хлор… и белтъчни вещества. Я да видим… — След малко на екрана се появи допълнителна информация. — Рибни протеини.

— Може би извършителят работи в рибен ресторант — предположи Пуласки. — Или на рибния пазар на улица „Фълтън“.

Райм обичаше младежкия ентусиазъм, но понякога новаците просто трябваше да си мълчат.

— Чувал ли си израза: „Преди да заговоря, искам да ви кажа нещо“? Някои политици го използват.

— Ами… Май да.

— Звучи малко странно, защото щом го казваш, значи вече си започнал да говориш, нали?

Пуласки вдигна вежди.

— Искам да кажа, че преди да започнеш с анализирането на уликите, трябва да направиш нещо друго.

— Какво е то?

— Да се поинтересуваш откъде са събрани уликите. Откъде Сакс е събрала пръстта, съдържаща рибешки протеин?

Пуласки погледна етикета на епруветката.

— О.

— Къде е „о“?

— От якето на жертвата.

— Е, тогава, за кого можем да съдим по тази улика?

— За жертвата, не за престъпника.

— Точно така! Полезно ли е да знаем, че пробата е взета от якето на жертвата? Кой знае? Бъдещето ще покаже. Най-важното обаче е това, че няма да изпратим хората си по всички рибни ресторанти из града. Съгласен ли си с аргументите ми, Рей?

— Да, напълно.

— Радвам се. Запиши рибешката пръст в профила за жертвата и да продължаваме. — Райм погледна към таблицата. — Кога ще получим доклада от патоанатома?

— Може да се забави — отговори Пуласки. — Все пак наближава Коледа.

Селито се обади напевно:

— Най-доброто време за убиване…

Пуласки се намръщи и Райм обясни:

— През големите празници стават най-много тежки престъпления. Запомнѝ, Рей: не стресът убива хората; убиват ги други хора, но стресът е това, което ги кара да го правят. Какво знаем за колата на убиеца? Предполагам, че е използвал транспорт, иначе как ще пренесе трийсет и пет килограмовата релса?

Пуласки обясни, че мястото в уличката, където Сакс предположила, че е бил спрял колата си, също било посипано със сол, което е осуетило оставянето на ясни следи от гуми.

— Една голяма нула в графа̀та за автомобила. Да видим сега любовната бележка.

Купър извади листчето от найлоновото пликче, в което се съхраняваше.

На небето свети пълна Студената луна. На земята проснат е трупът. Минутите изтичат до смъртта и края на жизнения път

Часовникаря

— Така ли е? — попита Райм.

— Какво дали е така? — сепна се Пуласки, сякаш е пропуснал нещо.

— Дали е пълнолуние. Очевидно, че е. Днес.

Пуласки прелисти броя на „Ню Йорк Таймс“, който лежеше на масата.

— Да, пълнолуние е.

— Защо „Студена луна“ е с главна буква? — обади се Бейкър.

Купър проведе кратко търсене в Интернет.

— Ето. Това е един от месеците в лунния календар… Ние използваме слънчевия, триста шейсет и пет дни в годината според движението на слънцето. Лунният календар отчита времето от пълнолуние до пълнолуние. Имената на месеците описват жизнения ни цикъл от раждането до смъртта. Наречени са на различни сезони в годината: Ягодовата луна е пролетта, Житната луна, Мъзговата луна, Ловджийската луна. Студената луна е онзи месец в годината, когато всичко спи зимен сън. Това е месецът на смъртта.

От личен опит Райм бе забелязал, че престъпници, позоваващи се на луната или използващи термини от лунния календар, са серийни убийци. В литературата се срещаха сведения, че хората са по-склонни към убийство под влияние на луната, но Райм смяташе, че това се дължи по-скоро на внушение — като зачестилите сигнали за отвличане на хора от извънземни веднага след пускането по екраните на Спилбърговия „Близки срещи от трети вид“.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?