Часовникаря [bg]

— Исках да се поразходя. Да ми се слегне малко храната.

— При заледени тротоари и минусови температури? Често ли го правите?

— Не, просто така реших снощи.

— Ако не вървите често пеша, откъде знаете толкова много за „Седар“? Това, че няма жилищни сгради, работното време на ресторантите, за строежа?

— Просто така. Знам. Какво, по дяволите, означава това?

По челото му бяха избили капчици пот.

— Когато сте изпуснали парите, свалихте ли си ръкавиците, за да извадите картата си за транспорта от джоба?

— Не знам?

— Предполагам, че да. Трудно е да бръкнеш в джоба си със зимни ръкавици.

— Добре — сопна се той. — След като знаете толкова много, сигурно съм ги свалил.

— При този студ, защо решихте да извадите картата си десет минути, преди да стигнете до станцията на метрото?

— Не ми говорете така — възрази той.

— Не сте погледнали часовника си на перона на метрото, нали? — бавно и хладно изрече тя.

— Там го погледнах. Беше девет и половина.

— Не, не сте го погледнали. Никой не размахва златен часовник за пет хиляди долара по пероните на метрото посред нощ.

— Това е. Край. Спирам да отговарям.

Когато се почувства притиснат, разпитваният изпитва силен стрес и може да реагира по различни начини, за да го намали. Най-настъпателните въпроси предизвикват гняв, последван от потиснатост, отказ да сътрудничи и накрая — желание да се пазари. Работата на разпитващия е да определи в какво състояние на стрес е свидетелят и да го неутрализира. Крайната цел е разпитваният да достигне състоянието на примирение и самопризнания.

Данс прецени, че макар да показваше известен гняв, Коб е в състоянието на отричане — такива свидетели скоро започват да твърдят, че паметта им изневерява и да обвиняват разпитващия, че не ги разбира правилно. Най-добрият начин да накараш такъв човек да проговори с използваният от Данс метод на „атакуване с факти“. При екстроверт трябва да се стремиш да извадиш слабостите и противоречията в показанията му, докато съвсем разбиеш защитата му.

— Ари, тръгнали сте от кантората си в седем и половина и сте отишли в „Хановер“. Това го знаем. Останали сте там около час и половина. След това сте се отклонили с две пресечки от пътя си, за да минете по улица „Седар“. Познавате улицата добре, защото там си намирате проститутки. Между девет и девет и половина една е спряла колата си близо до входа на уличката. Спазарили сте се за цената и сте ѝ платили. Качили сте се при нея. Слезли сте около десет и петнайсет. Тогава сте изпуснали парите, вероятно докато сте проверявали мобилния си телефон дали съпругата ви е звъняла или да платите нещо допълнително за услугата. В това време убиецът е навлязъл с колата си в уличката и вие сте видели нещо. Какво? Какво видяхте?

— Не…

— Да — спокойно го прекъсна Данс и мълчаливо се втренчи в него.