Виелица на сенките [bg]

— Какво искаш да кажеш, воине? — попита милорд Алистан и внимателно погледна гаракеца.

— Всеки от тях е нанесъл само по един удар, милорд. Ето виждате ли тези следи на тревата? Въпреки че не съм Котката, мога да ги разчета. Всичко е свършило много бързо. Човекът е пристъпил, ударил е отдолу нагоре и е изкарал всички вътрешности на Флейтата.

— Би трябвало да е много, много бърз, за да го направи. Бърз поне колкото Х"сан"кор — не повярва на думите му Делер. — Хората не са способни на това.

— Ти видя ли колко бързо този сивия притича покрай нас? И виждаш ли какво е направил със съществото? Какво още, да те отнесе мракът, ти трябва? — попита го Халас.

— Не знам — неохотно изсумтя джуджето. — Просто не ми се вярва.

— Но е станало точно така — продължи Змиорката. — Човекът е убил съществото, но явно за пръв път се сблъсква с Х"сан"кор и непознаването на навиците на чудовището го е погубило. Помислил е, че смъртоносната рана е достатъчна и е намалил бдителността си. Преди да умре, на Флейтата й е била достатъчна само секунда, за да разкъса убиеца си на две.

— Ей, Делер, отсечи му рогата от главата — Халас замислено поглаждаше дръжката на любимата си мотика и гледаше към мъртвото същество.

— Какво? — изненада се от думите му джуджето.

— Това! Ти в ръцете си секира ли имаш или пръчка? Отсечи му рогата от главата!

— Защо, да ме отнесе мракът?

— Затова! Знаеш ли колко струват рогата на Х"сан"кор?

— Не знам, все още никой никога не е продавал.

— А! Именно, никой не е продавал! Те са безценни! Така че помисли, колко златни ще ни даде за такова чудо Орденът, да гори в бездната дано! Представяш ли си, ще купим сто буренца от най-скъпото елфийско вино, от рода на „Кехлибарена сълза“ например.

— Ще се пръснеш от пиене, Халас — подкачи го Фенерджията.

— Няма да се пръсна, Мумр. Аз не го купувам само за себе си! Ще го занесем на Самотния великан, крайно време е да заредим избите с добро вино.